О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№353
София, 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 511 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. Й. чрез адвокат И против решение № 174/13.05.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 409/2007 г. в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, упражняването на родителските права по отношение на детето Й. и свързаните с това мерки, както и ползването на семейното жилище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
След проведена процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК е представено и изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Б. Т. Т. чрез адв. С е подала в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като излага съображения за липсата на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, както и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съдът е прекратил с развод брака между страните, като е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата съпрузи.становените брачни провинения и на двамата са: вдигане на скандали и разправии, упражняване на физически и психически тормоз един спрямо друг, неполагане на усилия за превъзмогване на разногласията.
Упражняването на родителските права спрямо малолетната Й. , родена на 27.10.2003 г. е предоставено на майката. Съдът е изложил съображения, че и двамата родители полагат грижи за детето, желаят да упражняват родителските права, Й. е еднакво привързана и към майката, и към бащата. Съдът е взел решение, като е изходил от ниската възраст и пол да детето, отчел е родителските качества на майката и благоприятните условия за живот при нея.
Родителските качества на бащата и привързаността на детето към него са мотивирали съда да определи разширен режим на лични отношения.
Семейното жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, съдът е предоставил за ползване на майката с детето, на осн. чл. 107, ал. 1 СК.
В изложението по чл. 280 ГПК не е определен материалноправен или процесуално правен въпрос, за който да се твърди, че се явява съществен за решението на въззивния съд относно вината и ползването на семейното жилище и, който да е решен в противоречие с приложените решения Р-1163/20.10.2008 г. V ГО ВКС, Р-194-2007 ІІ ГО ВКС и Р-796-1999-ІІ ГО ВКС. Той не може да се извлече и от съдържанието на касационната жалба.
Съдът няма как да извърши проверка дали са налице условията за допускане до касационно обжалване.
Следва да се посочи, освен това, че и приложените решения нямат връзка нито с касационните основания, нито с мотивите и съображенията по обжалваното решение, както и със спорните по делото въпроси.
В Р-1163/20.10.2008 г. съставът на ВКС е разгледал същността на въззивното производство по ГПК от 1952 г., като е приел, че липсата на мотиви по съществото на материално-правния спор във въззивното решение, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подобно оплакване дори не е наведено в касационната жалба.
Р-194-2007 ІІ ГО ВКС е постановено по иск за нищожност на брака, като съдът е приел, че процесуално легитимиран да го предяви е и наследник на починалия съпруг.
С Р-796-1999-ІІ ГО ВКС е постановено, че иск по чл. 99 СК може да бъде уважен само, ако има дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, каквото не е налице при обикновени, преходни недоразумения. В случая решението в частта за прекратяване на брака не е обжалвано и е влязло в сила.
Би могло да се приеме, че относно родителските права спрямо детето Й. след развода, касаторът е поставил въпроса дали те могат да се упражняват от майката, щом тя има вина за разстройството на брачните отношения, груба е към детето и го възпитава неправилно.
Този въпрос има отношение към интереса на детето, който общо разгледан, е съществен за решението по чл. 106 СК.
Конкретните проблеми, обаче, не са съществени за резултата по делото.
Във въззивното решение не е прието, че майката е груба или, че не притежава възпитателски качества, или лошо и не в интерес на детето го отглежда. Следователно, те нямат връзка с извода на въззивния съд за благополучието на малолетната Й.
На основание чл. 106, ал. 2, изр. 2 СК виновното поведение на съпруга има значение само тогава, когато то по естеството си е такова, че ще се отрази неблагоприятно върху отглеждането и възпитанието на детето.
В случая, установените брачни провинения на майката нямат пряко отражение върху родителските и възпитателските й качества. Освен това те са същите, за които и бащата е признат за виновен за разстройството на брака.
Освен това, интереса на децата се определя от множество фактори и обстоятелства, както е разяснено и в ПП № 1 от 1974 г. на ВС РБ и не може да се извлича само от част от тях, а се налага съвкупната им преценка с оглед и конкретните нужди на детето, както е подходила и въззивната инстанция.
Не е налице и второто условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението по чл. 106, ал. 1 СК до касационно разглеждане –интересът на малолетната Й. не е определен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване касаторът намира в твърдението, че решението е „неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила”, което по съществото си е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. С наличието на основания за касиране на решението съдът се занимава в производството по чл. 290 ГПК и в акта си по чл. 293, евентуално чл. 295, ал. 2 ГПК, но след като вече е допуснал касационното обжалване – чл. 288 ГПК.
И накрая, с оглед характера на спора, свързан с родителските права след развода, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от С. И. Й. чрез адвокат И против решение № 174/13.05.2007 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 409/2007 г. в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, упражняването на родителските права по отношение на детето Й. и свързаните с това мерки, както и ползването на семейното жилище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: