О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 11.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 880 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. Ц. от гр. П. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 795/02.07.2009 год., поставено по в.гр.д. № 1243/2009 год., с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд № 1* от 04.03.2009 год., по гр.д. № 1623/2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор като ищец, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.399, ал.1 ТЗ/ отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ЗД”Е”АД за заплащане застрахователно обезщетение в размер на 55 250 лв., за унищожаване на 50 дка ягодови насаждения от настъпил застрахователен риск- необичайни проливни дъждове, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба-30.05.2006 год. и обезщетение за забава от 5 100 за периода 20.08.2005 год. до датата на исковата молба.
Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, като излага подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.293, ал.3 ТЗ, във вр. с чл.23 от ОУ – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по произнесения от въззивната инстанция материалноправен въпрос- за приложението на чл.293, ал.3 ТЗ при неспазена форма на констативния протокол за оглед-неразделна част от сключения застрахователен договор съществува противоречие в практиката на съдилищата, израз на което са решения: № 529/ 14. 10. 2008 год. по т.д. №240/2008 год. на ВКС,ТК; № 1* от 23. 12.2003 год., по гр.д. № 411/2003 год. на ВКС и № 918 от 14.07.2003 год. по гр.д. № 120/2003 год. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване и алтернативно срещу основателността на въведените от страната касационни оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, съответстваща на императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, подлежащ на последващ въззивния инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявената при условията на чл.103 ГПК/ отм./ главна искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.399 ТЗ/ отм./ въззивният съд е приел, че при така събраните по делото доказателства и въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест ищецът не е установил към релевантния за спора момент сключеният между него и ответното застрахователно д. на 02. 02.2005 год., валиден застрахователен договор за застраховка на селско- стопанска култура- „млади неплододаващи ягоди”, засети върху площ от 138 дка в землището на с. С., Пловдивска област да е влязъл в сила.
Изложени са съображения, че макар и ищецът да е материалноправно легитимиран да получи застрахователното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор, след надлежно направения от бенифициера по тази застраховка – ДФ ”З”, отказ от уговорката в негова полза, то липсата на надлежно съставен и подписан от съконтрахентите констативен протокол за подлежащата на застраховане имущество- годна селско-стопанска продукция, неразделна част от същия, съгласно р.ІV, т.8.1 от ОУ на застрахователя, безспорно приети от застраховащия има за своя пряка правна последица отсъствие на влязъл в действие застрахователен договор.
По съображения, че не се касае до оспорване действителността на направено от страните волеизявление, а въобще до липса на волеизявление за изготвяне на протокол за оглед – едно от кумулативните изисквания на р. ІV, т.8.1 от ОУ за възникване на застрахователно покритие, съдебният състав, постановил обжалваното решение, е отрекъл и приложението на въведената с чл. 293, ал.3 ТЗ фикция, на която ищецът се е позовава.
Следователно от съдържанието на мотивите на атакуваното решение се налага извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като значим за крайния правен резултат по делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – основна, главна предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол.
Недоказано, обаче, е визираното основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Твърдението в касационната жалба за съществуващо несъответствие между приетото от въззивния съд във вр. с приложението на чл.293, ал.3 ГПК и даденото в цитираните съдебни актове разрешение в тази насока е неоснователно.
Въззивният съд не е отрекъл действителността на сключения между страните договор за застраховка поради липса на форма, а въз основа на събрания доказателствен материал по делото е изградил правен извод, че същият не е влязъл в сила, за което вината е на ищеца и доколкото по взаимно съгласие на страните, обективирано в приложената застрахователна полица и в приетите ОУ е отложено действието на влизане в сила на застрахователното покритие да установяване годността на застрахованата продукция, не е налице основание за заплащане на застрахователното обезщетение.
Следователно приетата от решаващия съд неоснователност на иска с правно основание чл.399, ал.1 ТЗ/ отм./ се дължи не на различно от възприетото в цитираните съдебни актове на ВКС тълкуване на чл.293, ал.3 ТЗ, а на конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, който не е идентичен с обсъждания в горепосочените съдебни актове.
Отделен в тази вр. е въпросът, че в нито едно от посочените за съпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съдебни актове на ВКС не се съдържа изразено становище свързано с липсата или не на тъждественост между началото на срока на застрахователния договор и влизането му в действие, който в случая всъщност е и определящ за изхода от спора.
Що се касае до правилността на извършената от Софийски апелативен съд преценка на доказателствата, то като относима към основанията за касационно обжалване, установени с чл.281, т.3 ГПК същата не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 795 от 02.07.2009 год., по в. гр. д. № 1243/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: