О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 1.07. 2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 383 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд № 177/18.02.2009 г. по ч.гр.д. № 357/2009 г., с което е потвърдено определение от 28.03.2008 г. по гр.д. № 2587/2004 г. на Софийски градски съд, І-3 с-в, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, тъй като е налице спор, разрешен с влязло в сила решение, съобразно чл. 224 ГПК/отм./.
Недоволна от определението на САС е жалбоподателката Ц. Л. – О. от гр. С., която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 09.03.2009 г. съдията докладчик по ч.гр.д. № 357/2009 г. по описа на САС е оставил частната касационна жалба без движение с указания за привеждането й в едноседмичен срок в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, чл. 285 и чл. 286 ГПК.
В изпълнение указанията на съда, жалбоподателката е отстранила част от нередовностите като частната й жалба е приподписана от адв. А от АК-София, но не е посочила кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същата бланкетно е посочила, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същественият процесуалноправен и материалноправен въпрос въпрос, отнасящ се до унищожаване на договорите, сключени при умишлено въвеждане в заблуждение, по който се е произнесъл съдът, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по гр.д. № 2587/2004 г. по описа на СГС, поради недопустимост на предявения иск на основание чл. 224 ГПК/отм./, първоинстанционният съд – Софийски градски съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че по делото е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем, предмет на иска по процесното гр.д. № 2587/2004 г. е идентичен с договора за заем на парична сума, предмет на съдебното решение, постановено по гр.д. № 726/2002 г., което е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 221 ГПК/отм./ решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание и в тези рамки то е задължително за страните. От тази сила на пресъдено нещо следва, че ответникът не може да поставя за пререшаване спора, разрешен с това решение чрез предявяване на иск за същото искане на основание, което той е могъл да противопостави на искането на ищеца под формата на възражение. Това е така, доколкото ответникът е длъжен да направи всички свои възражения по искането на ищеца, които изключват основателността на същото задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 109, ал. 1, чл. 127 и чл. 220 ГПК/отм./. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 255 ГПК/отм./, тъй като в случая изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение, а не на извънсъдебно изпълнително основание, поради което разпоредбата на чл. 254 ГПК/отм./ като основание за предявяването на иска, е неприложима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателката не е изложила кой е процесуалноправният и материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение тя само бланкетно е посочила, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален и материалноправен въпрос, /без да посочи кой е този въпрос/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая не е налице посоченото основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, от разрешаването на който да зависи изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 177/18.02.2009 г. по ч.гр.д. № 357/2009 г., с което е потвърдено определение от 28.03.2008 г. по гр.д. № 2587/2004 г. на Софийски градски съд, І-3 с-в, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, тъй като е налице спор вече разрешен с влязло в сила решение, съобразно чл. 224 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :