O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 10.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2643 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9990/05.04.2016 год. на М. К. В., Д. М. К. и А. М. К. , заявена чрез адв. А. К.- АК В. и А. Д. К. , заявена чрез процесуалния и представител адв. Б. Х. –АК В. срещу въззивно Решение No 249 от 26.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 3334/2015 год. на ОС-Варна по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/.
С посоченото решение , окръжният съд в качеството на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС , е потвърдил Решение No 3789 от 16.07.2015 година по гр.д. Nо 5886/2013 година на РС- Варна , с което са отхвърлени исковете по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/.
За да постанови решението си , възивният съд е приел , че не може да се приеме наличие на грешка и непълнота в КК и КР по причина на ненанесена източна граница на имота на ищците с този на ответниците , при установените данни за съсобствеността на страните от общия, разпореден във времето недвижим имот – лозе от 2.5 дка , отразен по всички изработени кадастрални планове като общ и поради несъответствието на описаните граници по нотариалните актове с установеното фактическо ползване на имота.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е процесуално недопустимо, респ. неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос- обвързан ли е въззивния съд с дадените му в отменителното решение от ВКС указания по тълкуване и прилагане на закона и длъжен ли е той да се придържа към същите правни изводи, до които е достигнала касационната инстанция, с довод , че е произнесен в противоречие с Решение No 178 от 17.07.2015 год. по гр.д. No 1770/2015 год. на ВКС- I г.о Решение No 195 от 04.07.2012 год. по гр.д. No 632/2011 год. на ВКС- I г.о., Решение No 28 от 04.05.2010 год. по гр.д. No 844/2009 год. на ВКС- I г.о., Решение No 193 от 04.07.2011 год. по гр.д. No 1649/2009 год. на ВКС- IV г.о. ; Решение No 128 от 29.04.2011 год. по гр.д. No 1356/2009 год. на ВКС- IV г.о и по въпроса допустимо ли е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд да се произнася по въпроси , които не са били спорни между страните в производството пред първата инстанция и не са изведени като предмет на доказване при отделяне на спорното от безспорното , произнесен в противоречие с т.3 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на посоченото основание и по въпроса допустимо ли е доказване на правото на собственост на недвижим имот да се установява единствено и само със свидетелски показания, произнесен в противоречие с разясненията по т.1 на ТР 8/2016 година на ОСГК на ВКС, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса при предявен иск за наличие на непълнота и грешка в КК и КР , обвързан ли е съдът с твърдяната от ищеца грешка или следва да уважи иска винаги когато установи, че е налице такава и да посочи в какво точно се изразява грешката?
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. Я. чрез адв. Н. Т. – АК В. , с който се оспорва основателността на касационната жалба .Навеждат се доводи за неоснователност както досежно възражението за недопустимост на въззивния съдебен акт, така и по отношение на изведените въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК с довод , че същите нямат отношение към предмета на спора и не могат да послужат за база за селекция и допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и насрещната касационна жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 283 ГПК и с оглед характера на производството – защита на вещни права по реда на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато .
Допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно разясненията по ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС предполага конкретно и коректно формулиран от защитата / задължителна на този етап/ на касатора материално или процесуално-правен въпрос , произнесен от ОС на ОСГК, или ОСГТК на ВКС или с решение по чл. 290 ГПК на състав на ВКС в неговата тълкувателна част.
В настоящият случай изведените в изложението на касаторите процесуално правни въпроси : 1. / обвързан ли е въззивния съд с дадените му в отменителното решение от ВКС указания по тълкуване и прилагане на закона и длъжен ли е той да се придържа към същите правни изводи, до които е достигнала касационната инстанция 2./ допустимо ли е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд да се произнася по въпроси , които не са били спорни между страните в производството пред първата инстанция и не са изведени като предмет на доказване при отделяне на спорното от безспорното , не могат да бъдат квалифицирани като обусловили изхода на спора по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ при повторното му разглеждане пред втората инстанция.
На първо място принципното разбиране за правомощията на въззивната инстанция като такава по същество на разглеждания правен спор при условията на ограничен въззив е предмет на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС .Разпоредбата на чл. 294 ГПК , касаеща хипотеза на повторно разглеждане на делото от въззивния съд е пределно ясна- задължителни при новото разглеждане на делото са указанията , дадени с отменителното решение по тълкуване и прилагане на закона.
При данните по делото в конкретния случай ,а именно че указанията по отменителното решение на ВКС касаят кой е правно релевантния факт / който очевидно до този момент не е установен от ищците , в чиято тежест е доказването му / от който може да се направи извод за наличие на твърдяното право на ищците и с какви доказателствените средства следва да се установи, за да може да се получи позитивно решение по заявения иск, следва че указанията на ВКС по приложение на закона са в насока установяване елементите на фактическия състав на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/ . След като не може да има спор за съдържанието на законовата разпоредба на чл. 294 ал.1 ГПК, и след като са налице/ видно от протоколите за пр0пведените съдебни заседания/ данни за поредицата извършени процесуални действия от страна на решаващия съд в дадената с отменителното решение насока , направеното , след събирането на новите доказателства , тълкуване значението на установените „нови факти „за пространственото разположение на реално разпоредените по сделките части / в кв.метри / на общия поземлен имот във времето , не може да се квалифицира като неточно приложение на закона , и още по малко да се иска съпоставянето му с правния резултат по цитираните съдебни решение по чл. 290 ГПК, касаещи коренно различни факти и обстоятелства по цитираните дела.
Въпросът допустимо ли е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд да се произнася по въпроси , които не са били спорни между страните в производството пред първата инстанция и не са изведени като предмет на доказване при отделяне на спорното от безспорното , не е произнесен в противоречие с т.3 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , тъй като произнесените спорни въпроси са относими към изпълнените указания на съда по отменителното решение на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса допустимо ли е доказване на правото на собственост на недвижим имот да се установява единствено и само със свидетелски показания, произнесен в противоречие с разясненията по т.1 на ТР 8/2016 година на ОСГК на ВКС . Въпросът е изцяло неотносим и без в данните по делото, тъй като за установява правата на собственост на страните съдът изцяло базира изводите си на представените нотариални актове, а доколкото са слушани свидетелски показания, тяхното доказателствено значение касае установяване пространственото разположението на всяка реално продадена част от общия недвижим имот във вида и обема му от 1939 година .
Исканата селекция и допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , не може да бъде удовлетворена, в хипотезите когато по поставените въпроси има задължителна съдебна практика на ВКС.
Въпросът при предявен иск за наличие на непълнота и грешка в КК и КР , обвързан ли е съдът с твърдяната от ищеца грешка или следва да уважи иска винаги когато установи, че е налице такава и да посочи в какво точно се изразява грешката? , отчасти има отговор с постановеното ТР 8/2014 год. на ОСГК на ВКС въпросите по приложение на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/. Дадените обстойни разяснения обхващат въпроса за предмета на спора по този вещен иск и дават отговор установяването на кои правно-релевантни факто обуславят постановяване на позитивен резултат по иска. Втората част на поставения въпрос тангира с процесуално-правните въпроси за правомощията на въззивната инстанция, надлежно обобщени с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9990 / 05.04.2016 год. на М. К. В., Д. М. К. и А. М. К. , заявена чрез адв. А. К.- АК В. и А. Д. К. , заявена чрез процесуалния и представител адв. Б. Х. –АК В. срещу въззивно Решение No 249 от 26.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 3334/2015 год. на ОС-Варна по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: