ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
София, 13.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1014 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ч. като процесуален представител на Д. И. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 29.ІІ.2012г. по в.гр.д. № 1256/2011г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК ответницата по касационната жалба И. Я. М. от [населено място] е заела становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е отменил решението на Благоевградския РС от 19.Х.2011г. по гр.д. № 543/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. Ив.Х. срещу И. Я.М. искове за установяване съществуването на правото му на вземане на 15000лв. като получена срещу издадена от ответника разписка от 02.І.2009г. без правно основание и на 3116.21лв. лихва за забава за периода от 02.ІІ.2009г. до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от 13.ХІІ.2010г. до окончателното изплащане и разноски.
За да постанови решението, БОС е взел предвид, че искането на ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата 15000лв. е основано на твърдение, че той предал сумата на последната с разписка от 02.ІІ.2009г. за погасяване на договор за кредит за имот по грешна оценка, която е недължимо платена; че според разписката ответницата е получила сумата, за да я предаде на управителя на дружество „Я.-н. и.” , т.е. във връзка с отношения между ищеца и това дружество, за които ответницата е трето лице, като съществуването на задължение на ищеца по договор за кредит е без значение за отговорността на ответницата; дали съществува основание за преминаване на сумата в имуществото на това дружество не означава, че при всички случаи благото е останало в имуществото на получилия го поради непредаването му на посоченото в разписката лице, за да се търси връщането от него; в тежест на ищеца е да докаже предпоставките на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – не само, че имуществото му е намаляло с претендираната сума, а и че тя е в патримониума на ответницата или че тя се е облагодетелствала по друг начин; за доказването на този факт не е достатъчно да се установи само, че ответницата не е била представител на [фирма], в каквото качество е получила сумата, тъй като и без да е имала такава представителна власт е възможно да я е предала на третото лице по разписката; твърдения в тази насока няма, а и липсата на представителна власт при подписването на разписката не е посочена от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение при индивидуализиране на искането, поради което въз основа на него не може да се уважи искът по чл.422 ГПК.
В изложението на Д. Ив.Х. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд във всички хипотези по чл.280 ал.1 ГПК по въпросите: 1. налице ли е неоснователно обогатяване, когато едно лице получи нещо без наличието на основание – в противоречие с ПП № 1/1979г., според което фактическият състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква наличието на предаване, съответно получаване на нещо при първоначална липса на основание, а в обжалваното решение е вменено ищецът да обоснове и докаже още и че полученото без правно основание е преминало у ответника и е останало там; 2. дали едно действие, извършено от чуждо име без представителна власт, поражда правни последици между мнимо представлявания, мнимия представител и третото лице, с което е договарял – в противоречие с едно решение на ВКС и едно на ВС; 3.необходимо ли е при индивидуализация на искането си при подаване на заявление по чл.410 ГПК ищецът да посочи, че нещо е получено без правно основание, като изрично и подробно изброи защо според него е получено без правно основание или е достатъчно само да посочи, че търси връщане на нещо, получено при първоначална липса на основание за получаването – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така, тъй като единият от решаващите изводи на въззивния съд е, че сумата не е получена от ответницата без основание към момента на предаването й от ищеца, а за да я предаде на трето за страните лице във връзка с отношения между последното и ищеца, по който извод не е релевиран въпрос като основание за допускане на касационно обжалване. По третия – защото вторият решаващ извод на въззивния съд не е, че ищецът изрично и подробно не е изброил защо според него процесната сума е получена от ответницата без правно основание, а че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е основано на липсата на представителна власт на ответницата при подписване на разписката за получаване на сумата и че поради това въз основа на такова обстоятелство искът по чл.422 ГПК не може да бъде уважен, който извод също не се сочи като основание за допускане на касационно обжалване. Няма произнасяне от въззивния съд и по втория материалноправен въпрос.
С оглед на изложеното се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 50 от 29.ІІ.2012г. по гр.д. № 1256/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: