О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място] ,13,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4052 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. против решение № 230 / 31.07.2013 год. по т.д.№ 378/2013 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 276/ 22.03.2013 год. по т.д.№ 2264 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от касатора против Н. К. Н. иск за установяване съществуващо вземане на С. С. към ответника, на основание запис на заповед от 01.08.2007 год. , в размер на 15 900 евро , за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.9 ГПК – № 1716 / 14.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 3395/ 2012 год. на Варненски районен съд. Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 вр. с чл.193 ал.1 ГПК – по отношение недопуснати му във въззивното производство доказателствени искания, в установяване неавтентичността на представените от ответника разписки за извършени погашения на задължението по записа на заповед, както и поради противоречие с материалния закон .
Ответната страна – Н. Н. – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът основава вземането си на запис на заповед от 01.08.2007 год. , с падеж 11.08.2007 год., с издател ответника. В отговора на исковата молба Н. Н. е противопоставил възражение за погасяване на сумата по записа на заповед и представил три броя ръкописни разписки за връщането й на три части, съответно от седми и десети август и от първи септември 2007 год. ,изходящи от ищеца . Със съобщение до последния, прието за връчено на основание чл.41 ал.2 ГПК, са изпратени отговора на ответника и приложенията към същия и изрично указана възможността за подаване допълнителна искова молба и съдържанието на същата, на основание чл. 372 ГПК . Ищецът не е подал допълнителна искова молба, но в първото съдебно заседание е оспорил автентичността на представените разписки, досежно подписа си и поискал допускане на съдебно-графологична експертиза , както и представянето на оригиналите им. Съдът е уважил искането за представяне оригиналите на разписките, но оставил без уважение искането за откриване производство по оспорване истинността на документите и допускането на графологична експертиза, като преклудирани, вкл. след представянето на заверени за вярност с оригинала от пълномощника на страната разписки.Въззивният съд, споделяйки извода на първоинстанционния съд, за преклудиране оспорването на документите с изтичане срока за подаване на допълнителна искова молба , е оставил без уважение подновеното искане на ищеца – въззивник, за допускане на графологична експертиза, на основание чл.266 ал.3 ГПК. Приемайки установено плащане от ответника в полза на ищеца , на обща сума, кореспондираща с размера, дължим съгласно записа на заповед, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, основано на този решаващ извод.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, процесуалноправния въпрос : „Налице ли е преклузия за оспорване по реда на чл.193 ал.1 ГПК автентичността на подписите върху разписки, чиито оригинали се представят в последващо съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба? „.
Въпросът , видно от процесуалното поведение на въззивния съд по доказателствените искания на страната, основани на чл. 266 ал.3 ГПК, покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора – произнасянето на въззивния съд по приложението на чл.193 ал.1 вр. с чл. 372 вр. с чл.266 ал.3 ГПК , в определяне кръга от доказателства , въз основа които съдът е постановил решаващия си извод за погасено от ответника задължение. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обаче, не покрива допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза , във връзка с тълкуването дадено с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По приложението на чл.193 ал.1 ГПК , в производство по реда на Глава ХХХІІ ГПК- „ Производство по търговски спорове „ – не съществува противоречие : правото за оспорване истинността на представени с отговора на ответника доказателства се преклудира с изтичане срока за допълнителна искова молба,независимо от съдържанието на чл.372 ал.2 ГПК, изхождайки от обхвата на последващото произнасяне на съда, съгласно чл.374 ГПК и във връзка с чл.193 ал.1 ГПК, доколкото именно допълнителната искова молба е дължимото процесуално действие в отговор на отговора на ответника – чл. 372 ал.1 ГПК. Няма противоречие и в независимото спрямо чл.193 ал.1 ГПК приложение на чл.183 ГПК : страната е длъжна да вземе становище по истинността на документа,представен в копие, независимо от правото й да претендира представянето на оригинала, било с оглед потвърждаване или оттегляне на доказателственото си искане или с оглед възможността за изключване на документа при непредставянето му в оригинал.Не е обосновано от касатора съществуването на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 193 ал.1 вр. с чл. 372 ал.1 ГПК и чл.183 ГПК , нито нуждата от преодоляването на непротиворечива такава ,с оглед промяна в законодателството или развитие на обществените отношения , в осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 / 31.07.2013 год. по т.д.№ 378 / 2013 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :