О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№354
гр. София, 14.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2365 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Х., [населено място], представляван от адв. М. З., срещу определение № 317 от 04.05.2015г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 42 от 20.02.2015г. по в.т.д. № 752/2014г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е отказано присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 4 500 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в настоящия случай заплащането в брой на договорения хонорар е удостоверено с подписа на пълномощника, като няма изрично въведено изискване платеният адвокатски хонорар да бъде доказван задължително с квитанция от кочан или банково бордеро. Счита, че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.36, ал.1 ЗА и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд, като е разгледал подадената от въззиваемия ответник И. И. Х. молба за изменение на решението в частта за разноските за въззивното производство, е приел, че произнасянето му в решението не е в отклонение от постановеното в ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК, като е посочил, че представеният договор за правна помощ не е в утвърдената форма на договор за правна защита и съдействие, подреден в заверен от НАП кочан и съдържащ пореден номер, който да му придаде характер на квитанция за плащане. Взел е предвид изявлението на пълномощника на въззивамия адв. З., че доверителят й е в чужбина и по този начин разменят кореспонденция, „затова той не се подписва на кочана“. С оглед на това е приел, че съдържанието на разписката за плащане в брой не е достоверно, след като между адвоката и доверителя не е осъществена среща, поради което като частен документ следва да се цени на основание чл.180 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Въззиваемият ответник е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 4 500 лева. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в този размер е доказано с представения във въззивното производство договор за правна помощ, в който е посочено, че възнаграждението е заплатено изцяло, и това обстоятелство е удостоверено с подписа на страните. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ има характера на разписка, удостоверяваща заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. При наличие на такова удостоверяване и липса на доказателства в противния смисъл следва да се приеме за доказано реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на въззиваемия ответник следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 790,39 лева съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Поради това определението на въззивния съд следва да бъде отменено частично и на ответника И. И. Х. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 317 от 04.05.2015г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която е оставена без уважение молбата на И. И. Х. за изменение на решение № 42 от 20.02.2015г. по в.т.д. № 752/2014г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е отказано присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 3 790,39 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. И. Х., [населено място], сумата 3 790,39 лева /три хиляди седемстотин и деветдесет лева и тридесет и девет стотинки/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 317 от 04.05.2015г. на Апелативен съд – Варна в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: