6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 16.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 20.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 215/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд от 14.09.2010 год., по гр.д.№ 2095/2003 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 24.10.2002 год., по гр.д.№ 5982/1999 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу Министерство на икономиката и срещу [фирма], [населено място] обективно кумулативно и евентуално субективно пасивно съединени частични искове по чл.200 ЗЗД, по чл.86, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД за сумите: 1257.27 лв. главница, 660.47 лв. мораторна лихва за времето 7 дни след съответната доставка, т.е. от 05.12.1995 год. и 2 641.79 лв. неустойка от същия момент, дължими по договор № 72/95 год. и по договор № 73/95 год. –за сумите: 428.83 лв. –главница, 236.36 лв. лихва от 15.12.1995 год. и 973.35 лв. – неустойка, от така посочения начален момент, а по предявения инцидентен установителен иск по чл.154 ГПК/ отм./ е постановено, че установителен протокол от 21.10.1997 год. е неавтентичен.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му.
Основното възражение на касатора е срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че представените частни писмени доказателства – уточнителен протокол от 21.10.1997 год. и 2 бр. справки от 20.11.1998 год. за рекапитулация и установяващи размера на задължението на ответника следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, поради тяхната неавтентичност, тъй като не са подписани от законния представител на ответното АД, нито от надлежно упълномощен негов представител.
В тази връзка същият поддържа, че щом по отношение на процесните договори е прието, че макар и неподписани от законния представител на ответното търговско дружество, те са породили целените с тях правни последици за съконтрахентите, предвид извършените последващи конклудентни действия – получаване на доставената стока и частични плащания на същата, с което висящата им недействителност е санирана, то липсва основание да се отрече автентичността на приложените писмени доказателства, които са изготвени по същия начин – с подписа на търговския директор на ответното ЮЛ- търговец.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е основано на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. При обосноваване твърдението си за наличие на предпоставките за допускане на искания касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, касаторът е въвел осем въпроса, които в по- голямата си част са фактически, а не правни и като свързани с обосноваността на съдебния акт, а не с тълкуване на конкретна правна норма, разрешаването им е обусловено от преценката на отделните факти и доказателства по делото, поради което не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
С оглед горното единствените конкретни правни въпроси, които формулирани от касатора, попадат в приложното поле на касационното обжалване са: процесуалноправен, свързан с приложението на чл. 133, б.”в” ГПК / отм./ и материалноправен – за възможността, чрез конклудентни действия да бъдат потвърждавани не само подписаните без надлежна представителна власт двустранни договори, но и документи, съставляващи извънсъдебно признание на дълга.
Всъщност, доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС въпросът на процесуалното право се свежда до допустимостта със свидетелски показания да бъде установено съществуването на едностранна упълномощителна сделка, въз основа на която, търговският директор на АД е надлежно оправомощен да признае дълга на ЮЛ- търговец и да подпише съответните документи, рекапитулиращи и установяващи конкретните задължения на последния към друг правен субект- негов съконтрахент.
Позовавайки се на възприетото в различен смисъл в решение № 258/ 17.12.1983 год., по гр.д.№ 174/83 год. на І-во г.о. разрешение спрямо изразеното във въззивния съдебен акт становище по поставения процесуалноправен въпрос, касаторът твърди наличие на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Като израз на визираното противоречие по отношение на поставения материалноправен въпрос са посочени: решение № 153/03.11.1958 год., по гр.д.№ 116/58 год. на ОСГК на ВС и решение № 1975/25.11.1997 год., по гр.д.№ 202/97 год. на V-то г.о..
Ответниците по касационната жалба не са заявили становища в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно съединяване искове срещу първоначалния ответник въззивният съд е приел, че процесните договори са сключени между два самостоятелни правни субекта – [фирма], гр.София и [фирма] по арг. от чл.158, ал.2 ТЗ липсва основание за ангажиране отговорността на третото на облигационната връзка лице- Министерство на икономиката за неизпълнението на длъжника, независимо от качеството му на акционер в същото.
Неоснователността на заявените искови претенции по отношение на евентуалния ответник [фирма] решаващият съд е аргументирал с осъществено от последния пълно погасяване на задълженията му чрез плащане.
Изложени са съображения, че при изрично постигнато в процесните договори съгласие между съконтрахентите дължимата от купувача цена на доставената стока да е платима в български лева, като договорената валута – щатски долари да служи само за разчет помежду им, левовата равностойност на същата следва да бъде определена към деня на реално извършената доставка, обективирана в конкретни съставени за съответното и приемане заповеди.
С оглед изразеното разбиране и позовавайки се на заключението на приета по делото тройна съдебно – счетоводна експертиза, според което общата стойност на доставените стоки в неденоминирани лева, изчислена по централния курс на БНБ за щатския долар към дните на отделните доставки, съгласно издадените от ответното ТД заповеди за приемане на пратка без документи, възлиза на сумата 8532984.19 неденоминирани лева, въззивният съд е приел, че с осъщественото плащане на обща стойност от 44165853.00 неденоминирани лева купувачът [фирма] напълно е погасил дълга си, произтичащ от сключените с ищцовото търговско дружество продажби и включващ, главница, лихва за забава и неустойка върху аванса.
В тази вр. като неотносими към спора, поради неавтентичността им, решаващият съд е изключил от доказателствения материал по делото приложените от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства – справки по договор № 072/95 и по договор № 073/95, уточняващи задълженията на последния към 20.11.1997 год..
Счел е, че доколкото обективираното в съдържанието на документите волеизявление има характер на извънсъдебно признание дълга на ответника, то подписването им от търговския директор на АД- св. В. И., а не от законния му представител, при направеното им оспорване и липса на ангажирани в хода на процеса доказателства за надлежното упълномощаване на служителя в посочения по- горе смисъл, вкл. от показанията на същия, като разпитан по делегация на 11.02.2009 год пред ПРС свидетел, по СП № 1019/2009 год. на с.с. , е непротивопоставимо на последното, поради което не следва да бъде обсъждано.
Поради отсъствие на длъжникова забава, обусловено от липса на изпълнено от кредитора задължение да предостави на купувача данъчни, а не международни, фактури за извършените по процесните договори доставки и сертификат за качество на доставените стоки, СГС, след тълкуване клаузите на сключените договори по правилото на чл.20 ЗЗД, е отхвърлил като неоснователни и заявените претенции за неустойка и за обезщетение за забава за остатъка от цената, след уговореното авансово плащане от 15% от стойността на договора.
Следователно решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси са релевантни за крайния правен резултат по делото, с което главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното от касатора влязло в сила решение на І г.о. на ВС № 258/ 83 год., по гр.д.№ 174/83 год. не е приложено, което по арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да бъде формално отречено твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по формулирания процесуалноправен въпрос.
Същевременно, доколкото с постановения съдебен акт, сочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,ц състав на ВС се произнесъл относно наличието на процесуална възможност в производството за отнемане на нетрудови доходи за прокурора да важат ограниченията на процесуалния закон за доказване със свидетелски показания правни сделки, за действителността, на които законът изисква писмен акт, както и на договори на стойност над 100 лв., то същият, поради отсъствие на изискуемия се обективен идентитет е и въобще неотносим към разрешения от въззивния съд конкретен правен въпрос, свързан с приложението на чл. 133, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че допускайки до разпит по делегация пред ПРС св. В И. за установяване упълномощаването му от страна на законния представител на ответното АД, във вр. с процесните договори, вкл. изготвянето на справки за дълга на ЮЛ – търговец, въззивният съд е действал в пълно съгласие със съдебната практика, според която, когато за упълномощаването не се изисква писмена форма, то подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. свидетелски показания.
Що се касае до съответствието на извършената от решаващия съд преценка на показанията на разпитания на 11.02.2009 год. пред ПРС св.В. И., както и тези на св.М. с изискванията на чл.188 ГПК и обосноваността на изградените въз основа на същата фактически и правни изводи, то те – свързани с правилността на постановеното решение се явяват ирелевантни за предпоставките за допускане на касационен контрол.
Не налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на поставения въпрос на материалното право.
С решение № 1975/97 год., по гр.д.№ 2020/97 год.на V г.о. ВКС е приел, че договор, подписан от съдружник в ООД, който не е управител на ЮЛ е потвърден от дружеството, когато неговият управител е извършил действия в съответствие с този договор, какъвто не е разглежданият случай, в който изискването за валидност е поставено във вр. с извършеното без необходимата представителна власт за длъжника признание на дълга.
В този смисъл е и разрешението, възприето и в решение на ОСГК на ВС № 153/58 год. , по гр.д.№ 116/58 год., според което чрез изпълнение могат да бъдат потвърдени само онези сделки, за чието възникване не е предвидена специална форма или формата има само доказателствено значение, но не са били предмет на обсъждане въпроси, свързани с начините на валидиране едностранните актове на длъжника, вкл. ненадлежно извършено от името на същия признание на дълга му.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски градски съд от 14.09.2010 год., по гр.д.№ 2095/2003 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: