3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 02.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 561 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 132 от 03.07.2017 год. по т.д.№ 123/2017 год. на Великотърновския апелативен съд с което ВТАС е потвърдил Решение № 147 от 15.12.2016 год. по т.д.№ 70/2016 год. на Плевенския окръжен съд. С това решение, произнасяйки се по предявения от Д. И. Г. иск с правно основание чл.240 ЗЗД ПлОС е осъдил [фирма] да и заплати сумата 50379 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Чрез постъпил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от ответницата по касация Д. Г. изразява становище, че не са заявени валидни основания за допускане на касационно обжалване. Изразява становище и за неоснователност на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение, но доказателства за сторени такива не са представени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ За да има договор за заем, следва ли да има реално предаване на сумата, предмет на договора?; 2./ Следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения на жалбоподателя-ответник?”.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице посоченото основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Плевенският окръжен съд е бил сезиран с алтернативно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД (предпочитан иск) и чл.55 ал.1 ЗЗД, като твърдението на ищцата е, че в изпълнение на сключен на 15.04.2014 год. писмен договор за заем за сумата 200000 евро е превела по банков път сумата 203028.28 лв. на 31 (тридесет и един) транша през периода 29.07.2015-14.05.2015 год. Преводите са били по банкова сметка на ответника в [фирма]. Срокът за връщане на заемната сума е бил до 31.12.2015 год. пи уговорен в договора способ за връщане по банков път. Твърдението на Д. Г. е, че след изтичането на срока многократно е искала връщане на сумата и тъй като ответникът не е сторил това, предявил е претенцията си по исков ред до посочения по-горе размер.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не е не е получавал парични средства и те не са осчетоводени при него, като дължими по договор за заем, поради което не дължи връщането им. В отговора по чл.131 ГПК е оспорил датата на сключване, твърдейки, че моментът е по-късен, когато представляващият дружеството-заемател е бил друг.
Безспорно е било, че между страните по делото, както и между ответника и [фирма] с едноличен собственик Д. Г. (първи заемодател) са съществували и други правоотношения освен процесното. Първоинстанционният съд е счел за неоснователно твърдението за антидатиране на договора, като е изложил мотиви за това. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и съобразно заключението на икономическата експертиза, установяваща постъпването на сумите в счетоводството на ответника е уважил изцяло предявения иск, позовавайки се на три от платежните нареждания, сочещи плащания от Д. Г., а не от едноличното и дружество. Сезиран с жалбата на ответника, Великотърновски апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт, като е обсъдил доводите на въззивника по жалбата му. В производството пред ВТАС не са искани и не са събирани доказателства.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По отношение на посочените въпроси, предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Първият от тях няма качеството на обуславящ, доколкото крайните изводи на съда не са обусловени от разбирането, че реалното предаване на сумата не е елемент от фактическия състав на заемното правоотношение. Изхождайки от задължителната предпоставка за преминаване на заемната сума в патримониума на заемателя, ВТАС е обсъдил доказателствата установяващи предаването на сумата (което е безспорно) именно от заемодателя и именно на това основание, произнасяйки се по доводите и възраженията на въззивника-касатор. Приел е, че сумите по трите посочени от експертизата платежни нареждания са постъпили по сметка на [фирма], осчетоводени са като задължение към Г. по сметка 499 към 31.12.2015 год. и не е доказано от ответника връщането на тези суми. Доказаността на фактите и обстоятелствата по делото е въпрос по същество, но не и предпоставка за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос е поставен общо и по естеството си съставляват твърдение за допуснати нарушения на процесуалния закон от страна на ВТАС при мотивиране на въззивния акт. Ще следва да се отбележи, че само по себе си, препращането по чл.272 ГПК не съставлява липса на мотиви, особено в случаите, когато извън това препращане въззивният съд е обсъдил доводите по жалбата.
Липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. Искането по чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация ще следва да бъде оставено без уважение, поради непредставянето на доказателства за платени разноски.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 132 от 03.07.2017 год. по т.д.№ 123/2017 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на Д. И. Г. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.