O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 20.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4182 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 88838/29.07.2013 година на И. К. Л. подадена чрез процесуалния представител адв. И. А. И. – САК срещу Решение от 17. 06. 2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14545/2012 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение 147 от 29.10.2008 год. по гр.д. 6568/2002 год. на СРС , 47 с-в , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по решение от 23.07.2003 год. по същото дело като в отхвърлителния диспозитив е добавено името И. К. Л..
С обжалваното решение, въззивният съд по реда на чл. 196-218и ГПК / отм./ е потвърдил решение на районния съд за поправка на очевидна фактическа грешка , позовавайки се на задължителните мотиви и указания по приложение на закона на ВКС по решението по гр.д. 277/ 2012 год. на ВКС- II г. о.
С касационната жалба на И. Л. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по делото, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, искането да се допусне касационното обжалване се мотивира с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК касаещ правния въпрос за допустимостта молба за допълване на съдебно решение да се разглежда като такава за поправка на очевидна фактическа грешка, трябва ли съдът да се съобрази с посоченото в молбата правно основание или е длъжен да извлече правното основание на молбата от изложеното в нея? Тъй като тези спорове се решават противоречиво от съдилищата.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е.М. – САК с който отговор се оспорва искането за допускане на касационното обжалване като неоснователно предвид на дадените от ВКС указания по приложение на закона.
Делото е образувано и по касационна жалба вх. No 89285/ 30.07.2013 год. заявена от Ж. И. Ф., И. П. В., К. П. В., М. П. К. –В. , М. Б. А., А. А., Й. А. и Н. П. Ш. чрез процесуалния им представител адв. Е. М. –САК срещу Решение от 17.06.2013 год. постановено по гр.д. 14545/ 2012 год. на СГС- II „д“ въззивен състав, която касационна жалба се поддържа под условие, а именно, че се допусне до разглеждане по същество касационната жалба на насрещната страна.
С касационната жалба се поддържа/ доколкото бъде уважена касационната жалба на насрещната страна / , че обжалваното решение е неправилно, постановено без да се съобрази искането на жалбоподателите и данните по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че по въпросите : при изрично дадени от ВКС указания по приложение на закона с мотивите си по чл. 291 ГПК, допустимо ли е при повторно разглеждане на делото от въззивния съд , последният да не съобрази дадените разяснения по приложение на закона и указанията , с които е върнато делото за ново разглеждане относно характера на производството; какъв е предмета на въззивната жалба, какъв е реда за отстраняване на несъответствие между решение на районния съд, поправено по реда на очевидната фактическа грешка в производство по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ и произнесено преди него първо инстанционно решение, несъобразено с тази поправка – по реда на обжалване на решението по чл. 192 ал.2 ГПК ./ отм./ или по реда на обжалването по 196 и сл. ГПК / отм./, с довод , че е необходимо произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона .
В срока по чл. 283 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. К. Л. , с който се оспорва основателността на тази касационна жалбата, поддържайки теза , че не е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка на решението на районния съд постановено без отхвърлителен диспозитив спрямо него, а се касае до хипотеза на допълване на съдебно решение , за което срокът е пропуснат.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и с оглед характера на производството.
По касационната жалба на И. К. Л..
Релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице .
Основните процесуално-правни въпроси , разрешени по делото и касаещи производствата по чл. 193 ГПК/ отм./ и чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ са свързани с правилното прилагане на закона от гл.т на основанията, установени от законодателя за допълване на съдебното решение и тези, касаещи производството за поправка на очевидна фактическа грешка. Не може да се приеме тезата на касатора за необходимостта от произнасяне по тези въпроси отново след като същите са напълно изяснени в практиката на съдилищата от гл.т. предмет , срокове и последици на съответното производство, а с постановеното от състав на ВКС Решение No 245 от 22.10.2012 год. по гр.д.No 277/2012 год. на ВКС- II отд. на ГК , постановено в рамките на настоящия спор по реда на чл. 290 ГПК , е налице изрично произнасяне по въпросите за разграничението на двете производства, задължителни при новото разглеждане на делото , както и конкретно произнасяне относно правното естество на молбата на ищците като такава по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ , адресирана до районния съд и касаеща липсата на произнасане по отношения ответника по делото И. К. Л.. В този насока следва , че предпоставката на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.3 ГПК липсва , тъй като не е налице твърдяната необходимост от ново произнасяне от страна на ВКС за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото.
По касационната жалба на Ж. И. Ф., И. П. В., К. П. В., М. П. К. –В. , М. Б. А., А. А., Й. А. и Н. П. Ш..
След като искането да се допусне касационно обжалване се поддържа под условия- тази касационна жалба да бъде селектирана само и доколкото се допусне до разглеждане касационната жалба на насрещната страна , а и по естеството на повдигнатите въпроси се явяват в отношение на евентуална обусловеност от допускане на касационното обжалване по жалбата на И. Л. , то с оглед на изводите за недопускане на неговата касационна жалба , следва , че не е налице правен интерес от касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 88838 / 29.07.2013 година на И. К. Л. подадена чрез процесуалния представител адв. И. А. И. – САК срещу Решение от 17. 06. 2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14545/2012 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение 147 от 29.10.2008 год. по гр.д. 6568/2002 год. на СРС , 47 с-в , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по решение от 23. 07. 2003 год. по същото дело като в отхвърлителния диспозитив е добавено името И. К. Л..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. No 89285/ 30.07.2013 год. заявена от Ж. И. Ф., И. П. В., К. П. В., М. П. К. –В. , М. Б. А., А. А., Й. А. и Н. П. Ш. чрез процесуалния им представител адв. Е. М. –САК срещу Решение от 17.06.2013 год. постановено по гр.д. 14545/ 2012 год. на СГС- II „д“ въззивен състав, като процесуално недопустима поради лиса на правен интерес.
Определението в частта , с която касационната жалба на Ж. И. Ф., И. П. В., К. П. В., М. П. К. –В. , М. Б. А., А. А., Й. А. и Н. П. Ш. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до касаторите.
В останалата част , определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :