О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.354
гр. София, 21.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1522 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218к от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на В. Г. П. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. М, против разпореждане без номер от 8 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2006 г., с което е върната касационната жалба на П. против решение без номер от 6 август 2007 г., постановено по същото дело на апелативния съд в гр. С.. В жалбата се сочи, че видът на спора е изяснен с исковата молба, а въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 214 ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, имащо интерес от обжалването на разпореждането на въззивния съд.
За да постанови разпореждането си апелативният съд приел, че жалбата е недопустима. В атакуваното решение изрично е записано, че, тъй като е постановено по трудов спор, то не подлежи на касационно обжалване. Съдът приел, че са основателни искове с правно основание по чл. 207 ал. 1 т. 2 от К. на труда за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 14807 лева, съставляващи стойността на невърнати в страната машини и съоръжения и за заплащане на 37125 лева, съставляващи обезщетение за ползване на същите машини и съоръжения за периода 1 ноември 2001 г. – 1 ноември 2002 г., заедно с обезщетение за забава върху посочените суми в размер на законната лихва от 24 октомври 2002 г. до окончателното им изплащане.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
Според правилото на чл. 218а ал. 2 б. “б” от ГПК (отм.), не подлежат на касационно обжалване пред касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква „а“. Размерът по ал. 1 б. “а” е 5000 лева. Предвид цената на предявените искове и наведените съображения за прекратена трудово-правна връзка между страните, критерият за допускане на касационното обжалване е спазен. Въпросът относно правната квалификация на предявените искове, като и видът на правоотношенията между страните, ще бъде предмет на разглеждане в касационното производство. Ето защо атакуваното разпореждане следва да бъде отменено.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 8 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2006 г., с което е върната касационната жалба на В. Г. П. от гр. В., против решение без номер от 6 август 2007 г., постановено по същото дело на апелативния съд в гр. С..
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: