O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 23.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4293 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 15073 / 18.05.2015 год. на П. Ц. Т. от [населено място] , подадена чрез адв.С. А.- АК В. срещу въззивно Решение No 716 от 15.04.2015 година по гр. възз. д. Nо 208/2015 год. на ОС- Варна , в частта по отхвърлените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично решението на първата инстанция по иска по чл. 45 ЗЗД , касаещ имуществената претенция на П. Т. срещу В. И. и И. В. за обезвреда на имуществени вреди в резултата на непозволено увреждане – виновното бездействие на ответниците като собственици на апартамент, намиращ се над апартамента , собственост на ищцата и е постановил ново, с което искът за обезщетяване на вредите в дневната е уважен за сумата 53.98 лв. / като за разликата до общия заявен размер от 3000 лв. и досежно отхвърления иск по чл. 109 ЗС , решението на първата инстанция е потвърдено.
За да отхвърли исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че вредите в спалнята и банята на ищцата не са резултат на увреждащи действия или бездействия на ответниците , а на лошо и некачествено строителство и конструктивни решения по сградата.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваните части въззивното решение, е постановено в нарушение на материалния закон , на съществени процесуални правила и е необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното по делото изложение , искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите : 1. Следва ли въззивният съд в мотивите си да изложи всички фактически и правни констатации , които са от значение с оглед на уважаване или отхвърляне на предявения иск, предвид на събраните по делото доказателства, за да се приеме , че решението е обосновано или е достатъчно да се изложат само констатациите по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, при условие , че изразеното като основание във въззивната жалба е посочена като неправилност, така и необоснованост на съдебното решение ?2. Обосновано ли е решението, когато съдът във връзка с установен по делото факт прави противоречиви изводи във връзка с правните и фактически констатации за отхвърляне или съответно уважаване на кумулативно предявени искове , като при единия кумулативно съединен иск взема този факт под внимание, а при другия не и следва ли въззивният съд да изложи мотиви за това ? 3./Съставлява ли процесуално нарушение липсата на мотиви във въззивното решение когато въззивният съд приема един и същ юридически факт за настъпил при разглеждане на единия кумултивно съединен иск, а при другия не и следва ли въззивния съд да изложи мотиви за това ? 4. При изрично оплакване в подадената въззивна жалба за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задълженията му в доклада по делото да посочи обстоятелствата , от които произтичат претендираните права и задължения как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и при липса на указания в доклада на първата инстанция , за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства , длъжен ли е въззивният съд във връзка с изясняване на спора от фактическа и страна да поправи тези пропуски на първоинстанционния съд , а ако не направи това , то съставлява ли процесуално нарушение ? 5.Следва ли втората инстанция , ако счете че има нужда от специални знания във връзка с изясняване на определение факти и обстоятелства от значение за предмета на спора и е назначил експертиза , то в решението си да прави изводи за същите тези факти и обстоятелства, предмет на експертизата, различно от отговорите на вещото лице , да възприема само изолирани от цялостното заключение на вещото лице отговори, без да отчита направените оспорвания на страните по време на изслушване на същата и без да анализира експертизата в нейната цялост и във връзка с останалите доказателства по делото и без в съдебния акт да се излагат мотиви за направените изводи ? 6.При иск по чл. 109 ЗС , ако в хода на делото се съберат доказателства, с които се установява действие или бездействие на ответника, с което той пречи на собственика- ищец да упражнява правото си на собственост, и това действие или бездействие се различава от заявеното в исковата молба , то следва ли да се приеме ,че е налице пречка собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост ? 7. Представлява ли основание по см. на чл. 109 ЗС виновното бездействие от страна на ответника, с което той пречи на собственика ищец да упражнява правото си ? 8.Представлява ли пречка по см. на чл. 109 ЗС пораждането на състояние от ответника , от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта , собственост на ищеца и следва ли в такъв случай да се отстранят преките за пълноценно упражняване правото на собственост ?9. Следва ли да се предостави достъп до общите части на сградата , намира щи се в имота частна собственост на ответника след покана от страна на ищеца , когато състоянието на общите части е причинило вреда в имота на ищеца, с оглед привеждане на същите в състояние , с което да се преустанови причиняване на вредите ? произнесеното от въззивния съд решение противоречи на ТР 31/06.02.1985 год. на ОСГК на ВС , Решение No 150 от 25.05.2011 год. по гр.д. No 551/2010 год. на ВКС- II г.о. , ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС , т.19, Решение No 157 от 08..11.2011 год. по т.д. No 823 2010 год. на ВКС- II ТО, Решение No 134 от 30.12.2013 год. по т.д. No 34/2013 год. на ВКС- II ТО и Решение No 136 от 02.10.2014 год. по т.д. No 4309/2013 год. на ВКС- I ТО ,
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения вещен иск и цената на имота, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или т.3 ГПК.
С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС бяха дадени подробни разяснения по тълкуване на разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК и за тяхното приложение. Изрично бе посочено , че всеки ‚обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде конкретно свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. дали неговото разрешение с решението на въззивния съд е 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, 2. или е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви –приложението на конкретна правна норма.
По начина на формулиране на въпросите от страна на касатора П. Т. и структуриране на изложението , настоящият състав на ВКС намира , че не може да бъде извършена селекцията , която изисква законодателя по чл. 288 ГПК като предшестващ същинското касационно обжалване етап на касационното производство. Начинът на формулиране на въпросите предполагат преценката да се базира на конкретните факти при условността , че такива са безспорно установени по делото, което по естеството си съставлява правораздавателен контрол по законосъобразност на съдебния акт преди констатация , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване .
Поставените въпроси по т.1 и 2 следва ли въззивният съд в мотивите си да изложи всички фактически и правни констатации , които са от значение с оглед на уважаване или отхвърляне на предявения иск, предвид на събраните по делото доказателства, за да се приеме , че решението е обосновано или е достатъчно да се изложат само констатациите по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, при условие , че изразеното като основание във въззивната жалба е посочена като неправилност, така и необоснованост на съдебното решение, обосновано ли е решението, когато съдът във връзка с установен по делото факт прави противоречиви изводи във връзка с правните и фактически констатации за отхвърляне или съответно уважаване на кумулативно предявени искове , като при единия кумулативно съединен иск взема този факт под внимание, а при другия не и следва ли въззивният съд да изложи мотиви за това , изцяло изискват проверка за законосъобразност , тъй като по естеството си съставляват основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК .Тези въпроси , касаещи правомощията и задълженията на въззивната инстанция при постановяване на въззивното решение са предмет на обстоятелствено разяснение по ТР 1/ 2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване и не могат да послужат като основание за допускане на обжалването.
Формулираните в т.3-5 „въпроси“ съставлява ли процесуално нарушение липсата на мотиви във въззивното решение когато въззивният съд приема един и същ юридически факт за настъпил при разглеждане на единия кумултивно съединен иск, а при другия не и следва ли въззивния съд да изложи мотиви за това, и при изрично оплакване в подадената въззивна жалба за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задълженията му в доклада по делото да посочи обстоятелствата , от които произтичат претендираните права и задължения как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и при липса на указания в доклада на първата инстанция , за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства , длъжен ли е въззивният съд във връзка с изясняване на спора от фактическа и страна да поправи тези пропуски на първоинстанционния съд , а ако не направи това , то съставлява ли процесуално нарушение, следва ли втората инстанция , ако счете че има нужда от специални знания във връзка с изясняване на определение факти и обстоятелства от значение за предмета на спора и е назначил експертиза , то в решението си да прави изводи за същите тези факти и обстоятелства, предмет на експертизата, различно от отговорите на вещото лице , да възприема само изолирани от цялостното заключение на вещото лице отговори, без да отчита направените оспорвания на страните по време на изслушване на същата и без да анализира експертизата в нейната цялост и във връзка с останалите доказателства по делото и без в съдебния акт да се излагат мотиви за направените изводи ? дори не се нуждаят от анализ , тъй като касаторът и защитата му питат конкретно и искат отговор дали определено процесуално поведение на въззивния съд съставлява нарушение на процесуални правила т.е. отново няма въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, а само релевирани основания за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Въпросите формулирани в т.6-9 при иск по чл. 109 ЗС , ако в хода на делото се съберат доказателства, с които се установява действие или бездействие на ответника, с което той пречи на собственика- ищец да упражнява правото си на собственост, и това действие или бездействие се различава от заявеното в исковата молба , то следва ли да се приеме,че е налице пречка собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост , представлява ли основание по см. на чл. 109 ЗС виновното бездействие от страна на ответника, с което той пречи на собственика ищец да упражнява правото си, представлява ли пречка по см. на чл. 109 ЗС пораждането на състояние от ответника , от което възниква опасност от бъдещо вредно въздействие върху вещта , собственост на ищеца и следва ли в такъв случай да се отстранят преките за пълноценно упражняване правото на собственост и следва ли да се предостави достъп до общите части на сградата , намира щи се в имота частна собственост на ответника след покана от страна на ищеца , когато състоянието на общите части е причинило вреда в имота на ищеца, с оглед привеждане на същите в състояние , с което да се преустанови причиняване на вредите ? нямат качеството на въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК в смисъл на правен проблем в рамката на предмета на спора , който е получил разрешение с въззивното решение в разрез със задължителна или незадължителна съдебна практика. За да се даде отговор на тези въпроси , касационният съд следва да е допуснал касационно обжалване за да може след преценка дали са установени твърдяните факти, така като е посочено във „въпросите“, да подведе същите под хипотезиса на правната норма на чл. 109 ЗС , или да отговори в какви рамки решаващият съд/ в случая въззивния съд / може да цени факти, които са установени по делото, но не са заложени като „неоснователно въздействие „ от страна на ответника в рамките на спора по чл. 109 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15073/18.05.2015 год. на П. Ц. Т. от [населено място] , подадена чрез адв.С. А.- АК В. срещу въззивно Решение No 716 от 15.04.2015 година по гр. възз. д. Nо 208/2015 год. на ОС- Варна , в частта по отхвърлените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :