3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място] 27.06. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №48 по описа за 2011 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу определение от 28.12.2010г. по ч.гр.д.№СП111/2010г. на Апелативен съд-П., в частта, с която е потвърдено определение от 13.12.2010г. по ч.гр.д.№3304/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на основание чл. 22 от ЗОПДИППД чрез запор върху банковите сметки и в останалата част над запорирания размер.
Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение, съгласно чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд след частична отмяна на определението на първоинстанционния съд е допуснал обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, във връчка с чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД, предявимо от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу М. М. Д. от [населено място], чрез налагане запор върху банкови сметки с титуляри М. М. Д. и [фирма] последователно до размер 5000лв., в какъвто размер е получената сума от М. Д. от продажба на притежаваните от него дялове като едноличен собственик на капитала на [фирма]. Потвърдено е първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането за налагане на запор върху суми по банковите сметки над запорирания размер, по съображения, че такова имущество не е заявено като предмет на бъдещия иск, а и доколкото не е разкрита банковата тайна няма данни и не се твърди за наличие на други суми по банковите сметки.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса: може ли цената на иска, посочена в мотивираното искане по чл.22, ал.1 от чл.28 от ЗОПДИППД за допускане на обезпечение да бъде променяна, ако евентуално се съберат нови доказателства за наличие на имущество в хода на образуване на производство от К.. Жалбоподателят счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова основание е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 от ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. По приложението на обезпечителното производство по ГПК има установена практика, която не се нуждае от промяна и която се прилага и по отношение на обезпеченията по ЗОПДИППД, включително изискването за съответствие на обезпечителните мерки на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение. Преценката е конкретна – с оглед на претендираното право, заявено с искането за допускане на обезпечение, а това е конкретно посоченото като предмет на бъдещия иск имущество на лицето. Именно такава преценка е направена и от въззивния съд с обжалваното определение. С него не е разрешен поставения от касатора въпрос и не е стоял за разрешаване такъв въпрос, тъй като не е от значение за конкретното обезпечително производство, в което съдът преценява налице ли са предпоставите за допускане на обезпечение на претендираното право, предмет на бъдещия иск, така както е посочен по делото.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 13.12.2010г. по ч.гр.д.№3304/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на основание чл. 22 от ЗОПДИППД чрез запор върху банковите сметки и в останалата част над запорирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: