3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 28.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4710/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Ж. И. Д. е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд № 119 от 19.07.2017 г. по въззивно гражданско дело № 287 по описа за 2017 година, с което е обезсилено решението на Варненския окръжен съд № 619 от 21.04.2017 г. по гр.д. 2958/2015 год. в частта му, с която е прието за установено по предявения от нея иск срещу държавата и министерство на вътрешните работи, че ответниците не са собственици на 83 кв.м. ид.ч. от поземлен имот 10135.1507.746, целият с площ от 231 кв.м., идентичен с поземлен имот 1753 по кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-47/01.10.2003 год. на ИД на АК и производството по делото е прекратено.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Подаден е писмен отговор по чл. 287 ГПК от държавата, представлявана чрез областния управител на област с административен център В. , в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , намира следното:
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че предявеният от Ж. И. Д. против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, върху 152 кв.м. ид. части от ПИ № 10135.1507.746 , целият с площ от 231 кв.м., идентичен с ПИ 1753 по КП, одобрен със заповед № 300-4-47 от 01.10.2003 г. на ИД на АК.
Апелативният съд е изложил мотиви, че липсва правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск, защото заявените от ищцата Ж. И. Д. права не се отнасят до имота, който се владее от МВР, предоставен му от държавата. Мотивите за този извод са, че към момента на предявяване на иска, е действал регулационния план от 1996 год. По този план имотът, за който ищцата заявява, че има права, попада в парцел І-6,7,8, кв. 60, а имотът, владян от МВР, съставлява парцел ІV-5 в кв. 60 по кадастрания план от 2003 г.. Съсобственост, съобразно заключението на вещото лице, не е била налице и към 1975 година, когато праводателят на ищцата е придобил права върху имот пл.№ 7 по тогавашния план, въпреки че е записан №6. Закупеният имот няма допирни точки с имот пл.5 по тогавашния план. Плановете, които са обединявали имоти 5,6,7 и 8 в общ парцел към настоящия момент не са действащи, поради което не е налице правен интерес за ищцата да оспорва правото на държавата върху имот, на който не е собственик. Съдът е посочил, че дори и да има спорна част между имотите по плановете, ищцата следва да защити правата си върху тази част, а не да отрича правата на Държавата върху идеална част от несъществуващ парцел.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с разясненията в
ТР 3/1993г. на ВС, ОСГК относно собствеността върху придаваемите части към дворищнорегулационни парцели. Изложени са доводи, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено, защото не е заплатено обезщетението за придаваемите части и от заемането на имота не са изтекли десет години. Вторият въпрос е за приложението на §8 ал.1 ЗУТ като се излагат доводи за противоречие на решението на въззивния съд с разясненията в ТР 3/2010г. на ВКС, ОСГК.
Така поставените въпроси не покриват изискването на чл. 280 ал.1 ГПК за извеждане на правния въпрос за допускане на касационното обжалване от решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Изложените от апелативния съд мотиви не се основават на приложена регулация при действието на З. /отм./ . Ищцата е поискала с исковата молба да бъде установено, че държавата не е собственик на 152 кв.м. от поземлен имот 10135.1507.746 от одобрената кадастрална карта и регистри на [населено място], идентичен с поземлен имот 1753 по одобрения кадастрален план от 2003г. Изводите на съда за липса на право на собственост на ищцата върху този имот се основават на заключението на изслушаните по делото технически експертизи, от които е установено, че кадастралните граници на имоти с пл.№ 5 и 7 са без промяна в рагулационните планове от 1962 до 1990г. , както и че имот № 1753 по кадастралния план от 2003г. е идентичен с парцел ІV-5 по плана от 1996г. , докато закупеният от наследодателя на ищцата имот с нот.акт № 73/1975г. се отнася до имот пл. № 7 и попада в парцел І-6,7,8. По делото няма данни за придаваеми части между двата парцела и съответно разясненията в ТР 3/2010г. на ВКС, ОСГК не са приложими за установяване на правата на ищцата върху имот пл.№ 10135.1507.746. С оглед на тези изводи , преценката на въззивния съд за липса на правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск е съобразен с приетото в ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ бр. ДВ, бр. 5/2006г./ на държавата следва да бъдат заплатени 200 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 119 от 19.07.2017 г. по въззивно гражданско дело № 287 / 2017 година.
Осъжда Ж. И. Д. да заплати на държавата, представлявана от областния управител на област с административен център В. сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: