4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
С., 29.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 825 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1155 от 5.ІІ.2014 г. на С., подадена чрез неговия юрисконсулт, против определение № 9/16.І.2014 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. д. № 3786/2013 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу решение № 4912 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 28.VІ..2013 г. по гр. дело № 6872/2013 г.
Оплакванията на фонда частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което се претендира отменяването му и допускане на подадената редовна касационна жалба до разглеждане в образуваното по нея касационно пр-во по чл. 288 ГПК. Инвокирани са доводи, че производството по делото имало характера на граждански спор, „предвид нетърговския характер на ответника – юридическо лице с делегирани публични функции от обезпечителен характер, което не извършва никаква търговска дейност и не формира приходи от такава”.
Ответното по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на Гаранционен фонд – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С атакуваното от фонда настоящ частен жалбоподател въззивно решение № 4912/28.VІ.2013 г. на СГС, ГК, с-в ІV-Г, постановено по гр. дело № 6872/2013 г. това юридическо лице е било осъдено – на основание чл. 273, ал. 4 КЗ – да заплати на застрахователя [фирма]-С. сума в размер на 7 293.36 лв., представляваща недължимо платено обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди от процесното ПТП, настъпило на 22.VІІІ.2008 г. по вина на делинквента С. Р. Г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 6.ІІ.2012 г. и до окончателното й изплащане. Текстът на чл. 274 КЗ е озаглавен „Застрахователно обезщетение”, а според чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 за прилбагане на закона за нормативните актове, всеки член на кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. Обезщетение, което по естеството си е „застрахователно” имплицитно предпоставя застрахователна сделка, а всяка такава, съгласно чл. 1, ал 1, т. 6 ТЗ, има характера на абсолютна търговска сделка, т.е. този неин характер не зависи от качеството на лицата, които ги извършват. Съгласно чл. 273, ал. 4 КЗ в случай на спор между и застраховател, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя, но ако бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, „той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва”. Следователно в процесния случай се касае за спор с предмет правно отношение между фонда и конкретен застраховател, породено от изпълнението на абсолютна търговска сделка и като е съобразил, че в този смисъл са били налице предпоставките по чл. 365, т. 1 ГПК предходният тричленен състав на ВКС правилно е квалифицирал делото като търговско, а не гражданско – независимо от означаването му като такова в низовите инстанции. При точно съблюдаване на съдопроизводственото правило на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК именно въззивната инстанция, т. е. Софийският градски съд, е бил длъжен, в резултат на дължимата от него проверка по чл. 285 ГПК, да постанови връщане на подадена от Гаранционния фонд касационна жалба. В заключение, погрешното посочване във финалната част от диспозитива на постановеното от СГС решение, че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава основание за упражняване на такъв инстанционен контрол и като е прекратил образуманото по жалбата на ГФ касационно пр-во по чл. 288 ГПК предходният тричленен състав е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 16.І.2014 г., постановено по ч. т. дело № 3786/2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2