3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1706 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Ц. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивното решение № 219 от 20 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 360 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 101 от 20 април 2011 г., постановено по гр.д. № 1283 по описа на районния съд в гр. Троян за 2010 г. в частта му за признаване за установено спрямо М. Н. Н. от [населено място], че Н. дължи на касатора сумата от 4232,14 лева законова лихва за забава за периода 1 август 2008 г. – 16 ноември 2010 г. и в частта, с която Н. е осъден да заплати направени по делото разноски и вместо него искът на Й. е отхвърлен и Н. е осъден да му заплати 1029 лева разноски пред първата инстанция.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпроса за задължението за лихва за забава по срочен договор за заем. Касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Представена е съдебна практика.
Ответникът М. Н. Н. в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от адв. Д. В., сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на И. Й. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 26 октомври 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Първоначално предявеният размер на иска е от 3611 лева, но впоследствие е поискано изменение на иска чрез увеличаване на размера му на 4232,14 лева и първоинстанционният съд е допуснал изменението с протоколно определение от 23 март 2011 г. Цената на предявения иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Присъдените разноски пък са намалени с 290,29 лева. Следователно цената на предявения иск е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Ответникът претендира заплатените за касационното производство разноски, които са в размер на 150 лева по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Ц. Й. от [населено място] против въззивното решение № 219 от 20 септември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 360 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 101 от 20 април 2011 г., постановено по гр.д. № 1283 по описа на районния съд в гр. Троян за 2010 г. в частта му за признаване за установено спрямо М. Н. Н. от [населено място], че Н. дължи на Й. сумата от 4232,14 лева законова лихва за забава за периода 1 август 2008 г. – 16 ноември 2010 г. и в частта, с която Н. е осъден да заплати направени поделото разноски и вместо него искът на Й. е отхвърлен и Н. е осъден да му заплати 1029 лева разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА И. Ц. Й., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , да заплати на М. Н. Н. от [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: