О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 31.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6378/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№89006/29.07.2013г.,подадена от Б. А. П.,в качеството му на Председател на Синдикалната организация на съюза на енергетиците в България-секция-в [фирма]-Т./ТР/”София-изток”,гр.София,чрез пълномощника му адвокат Б. Б.,против определение №13915/16.07.2013г. на Софийски градски съд,ІV състав,постановено по ч.гр.д.№4891/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 14.03.2013г.,постановено по гр.д.№6574/2013г. по описа на Софийски районен съд,ІІго,71 състав за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора на съда.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че с изложените в исковата молба,подадена от Б. А. П.,в горепосоченото му качество, твърдения се иска осъждане на ответника [фирма],да започне преговори със Синдикалната организация на Съюза на енергетиците в България или евентуално да бъде осъден да продължи преговорите със съответната синдикална организация за индексиране на работните заплати от 01.03.2012г. и съответно от 01.03.2013г.,че такова искане не може да бъде реализирано по пътя на исковете за трудови спорове,така както са уредени в член 357 от КТ.Съдът е констатирал,че в случая се отправя искане за извършване на предварителни действия-преговори,свързани със сключването на нов КТД или изменение на съществуващия такъв,които са извън легалната дефиниция на трудовите спорове по член 357 КТ-т.е. спорове ,които касаят вече установени права и задължения по колективния трудов договор,но не и спорове относно бъдещото установяване на такива права и задължения.В тази връзка съдът е посочил,че не са трудови споровете относно права и задължения,които макар и уредени в трудовото законодателство,не касаят елементите на трудовото правоотношение,каквито са правата на сдружаване,участие в органите за тристранно сътрудничество,спорове от ЗУКТС.Съдът е стигнал до извода,че след като в случая не става въпрос за спор относно изпълнението на сключения вече между страните колективен трудов договор,който съгласно чл.357,ал.1 КТ е трудов спор,то така предявените искове са недопустими.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,след дадените от съда указания,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е дали става въпрос за правен спор,произтичащ от неизпълнение на редовно сключения на 29.09.2012г. и действащ към момента на възникване на спора Колективен трудов договор,или за неправен спор по ЗУТКС.
Нашето становище е,че става дума за правен спор,произтичащ от неизпълнението на Колективен трудов договор.”,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт на въззивния съд,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Така както е цитиран по-горе,като правен въпрос,посочен от касатора в изложението му,всъщност представлява твърдение на касатора,какво според него е поискал от съда със заявеното в исковата молба,което твърдение понастоящем се различава от изложеното от самия касатор-ищец в исковата молба,а именно отправено до работодателя искане за изменение и допълнение на сключения между тях корективен трудов договор,чрез иницииране на преговори.Този така формулиран въпрос е по същество,свързано със съдържанието на твърденията на ищеца,изложени в исковата му молба,и няма отношение към възприетото с решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното определение,а именно че възникналите спорове по сключване и изменение на сключените колективни трудови договори не са правни спорове и не се обхващат от хипотезата на член 357 ал.1 КТ.При липса на посочен от касатора правен въпрос,съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,както и на неотносим такъв към решаващите изводи на съда,касационният съд приема,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №13915/16.07.2013г. на Софийски градски съд,ІV състав,постановено по ч.гр.д.№4891/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: