О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4429/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 17 от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д.№ 634/12г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е извършена съдебна делба на недвижим имот и в частта, с която са отхвърлени претенциите на касатора по сметки с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 67 от 23.05.12г. по гр.д.№ 121/09г. на Балчишкия районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот – УПИ VІ-271 в кв.92 по ПУП на [населено място] с площ от 162 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон и други подобрения. Със същото решение окръжният съд е отменил пъроинстанционното решение в частта, с която Д. М. Г., М. М. К., А. И. К. и Б. М. А. са осъдени да заплатят на И. С. Н. сумата 4587,15 лв., представляваща увеличената стойност на допуснатия до делба имот вследствие на извършени от И. Н. подобрения и исковете за подобрения са отхвърлени в частта горницата от 4587,15 лв. до 17 150 лв. и вместо него е осъдил първите трима ответници да му заплатят по 70 лв., като е отхвърлил претенциите срещу тях за горниците до предявените размери от по 4900 лв., а четвъртият ответник е осъден да му заплати сумата 35 лв., като претенцията срещу него също е отхвърлена за горницата до предявения размер от 2450 лв.
По жалбата срещу въззивното решение в частта му по извършване на делбата.
За да постанови решението си решаващият съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че единственият способ за извършване на делбата му е публичната продан (жалбоподателят притежава 1/8 ид.част от имота по силата на договор за продажба на наследство от 10. 08.1995г.).
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, по които няма съдебна практика и са от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Д. Г., М. К. и А. К. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение следва да се допусне, а ответникът Б. А. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос (същите могат да бъдат и повече от един) е задължение на касатора, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е посочил правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е изложил релевантни доводи за наличие на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, поради което посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По жалбата срещу въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени претенциите на касатора по сметки.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а според чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове.
В случая при условията на субективно съединение са предявени няколко иска, всеки с цена под 5000 лв., поради което касационната жалба срещу въззивното решение в тази му част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д.№ 634/12г. на Добричкия окръжен съд в частта му по извършване на делбата.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на И. С. Н. срещу въззивно решение № 17 от 11.01.2013г., постановено по в.гр.д.№ 634/12г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите на касатора по сметки.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: