О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 31.05. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 301/2017
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 336 от 19.02.2016 г. по в. гр. д. № 4166/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 15 състав решение № 5600 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 271/2015 г., предявените от М. А. Д. и П. Г. Д., двамата от [населено място] срещу дружеството-касатор искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) са уважени допълнително за по 30 000 лв. за всеки от ищците.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното му оплакване е за степента на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Излага твърдение относно липсата на обосновка и критерии в мотивите на въззивното решение, въз основа на които съпричиняването е определено в по-ниска степен. Посочва, че конкретният принос на пострадалия се изразява в движението му с многократно по-висока скорост от разрешената.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса „относно определяне приноса на пострадалия за настъпилите вредоносни последици при доказано съпричиняване, предвид фактическата обстановка, конкретно установените по делото нарушения и тяхната тежест и значение за претърпените вреди”, както и материалноправния въпрос: „При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. относно вземането предвид наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици”. По отношение на първия въпрос е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, II т.о. и определение № 420 от 29.05.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, I т.о. По отношение на втория въпрос касаторът счита, че решаването на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответниците касация – М. А. Д. и П. Г. Д., двамата от [населено място] – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 27.07.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд, позовавайки се на ППВС № 4/23.12.1968 г., е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на техния син, настъпила в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие на 21.03.2014г., е сумата 180 000 лв. за всеки от тях. Като обстоятелства, имащи значение в тази насока, е посочил: внезапността на загубата за ищците; младата възраст на починалия техен син; възрастта на ищците; добрите отношения, създадени в семейството през годините и поддържаната топла връзка между починалия и родителите му приживе; социално-икономическите условия на живот в страната. Освен това, като изключително травмиращ решаващият състав е счел и начинът, по който ищците са узнали за случилото се, като на практика са станали очевидци на последиците от произшествието, когато, като случайни минувачи, са разпознали вещите на сина си на местопроизшествието. С оглед заключението на автотехническата експертиза, въззивната инстанция е счела за доказано и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като е определила обаче същото в размер на 1/3, а не на 1/2 и с оглед на това е присъдила на всеки от ищците допълнително по 30 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси касаят именно възприемането на фактическата обстановка, което е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт. Неправилността на въззивното решение е едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за самия касационен контрол, но не и за неговото допускане, поради което не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
Дори и да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните по отношение на тях основания.
При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съд е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/68 г., като е взел предвид всички конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съществуването на задължителна съдебна практика относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди и съответствието на въззивното решение с нея, налага извода, че не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като същият не е ангажирал доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 336 от 19.02.2016 г. по в. гр. д. № 4166/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: