3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 05.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1113/ 2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. В. чрез нейния пълномощник адв. Т. Л., против въззивно решение № 506 от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 171/2013 г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е осъдена да заплати на основание чл. 12, ал.2 ЗН на Г. С. А. сумата 1 725 лв., представляваща стойността на построената през 1980-1985 г. от Г. А. пристройка към съществуващата едноетажна сграда в делбения имот и сумата 1 319.50 лв., представляваща стойността на изградения през същия период гараж в делбения имот. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази част поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за присъждане по реда на чл. 12, ал.2 ЗН на разходи, направени за влагане на труд и средства, ако към момента на извършването им са довели до увеличаване стойността на вещта, но към момента на постановяване на решението такова увеличение не съществува.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. А. чрез своя пълномощник адв. З.. Н. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници по закон на своите родители С. А. Г., починал през 1989 г., и Ц. М. Г., починала през 2009 г. С влязло в сила решение е допуснато да се извърши съдебна делба между тях по отношение на следните недвижими имоти: ? ид. част от УПИ ІІ- 367 в кв. 52 по плана на [населено място], южната част от построената в него жилищна сграда – близнак със застроена площ 53 кв.м, ведно с ? ид. част от общите части на сградата, както и на масивен гараж със застроена площ 17 кв.м, построен в южната част на парцела, при равни права за съделителите- по ? ид. част. В първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Г. А. е заявил претенция за заплащане стойността на извършените от него приживе на наследодателите подобрения, с които се е увеличила стойността на делбения имот.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че през 1980 г. Г. А., приживе на своите родители, пристроил към съществуващата едноетажна сграда две стаи и антре, а също така построил и гараж в дворното място. През 2002 г. преустроил съществуващата тераса в кухня. Цялата дейност по строителството била организирана и финансирана от него – той купувал материалите и плащал на строителите. За да обоснове тези изводи въззивният съд се е позовал на свидетелите С. А. и Г. А. – съответно син и снаха на съделителя Г. А., като е посочил, че дава вяра на същите, тъй като са живяли в имота и имат преки и непосредствени впечатления от изграждането на тези обекти. Приел е, че пристройката към къщата и гаражът са увеличи стойността на имуществото, останало в наследство от С. Г. и съпругата му Ц. Г., а към момента на извършване на делбата увеличават стойността на допуснатия да делба имот със сумата 6 089 лв., съгласно заключението на назначената и приета от въззивната инстанция съдебно- техническа експертиза. От тази сума съделителката В. В. на основание чл. 12, ал.2 ЗН следва да заплати, съответно на правата си, половината, равняваща се на 3 044.50 лв., от които 1 319.50 лв. за гаража и 1 725 лв. за пристройката.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за присъждане по реда на чл. 12, ал.2 ЗН на вложените от наследника труд и средства, с които приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако към момента на постановяване на решението това увеличение не съществува. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, нито приетите за установени по делото факти са налагали разглеждането му, поради което не може да се приеме, че той е обуславящ изхода на спора. Подобренията, изградени със средства и труд на наследника Г. А., по принципа на приращението са станали собственост на наследодателите и към момента на откриване на наследството са били в техния патримониум. Поради това е прието, че те увеличават наследството. Тези подобрения съществуват към момента на извършване на делбата, оценени са от вещото лице по тяхната пазарна стойност и цената им е включена в общата оценка на делбения имот. Не може да се приеме, че е налице противоречие в заключенията на съдебно техническите експертизи, дадени съответно от вещото лице М. пред първата и от вещото лице Г. пред въззивната инстанция, защото първата експертиза не е изследвала въпроса каква би била цената на делбения имот без тези подобрения. Този пропуск на първоинстанционния съд е наложил назначаване на нова съдебно – техническа експертиза във въззивното производство, чието заключение е възприето от съда при постановяване на решението. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 12, ал.2 ЗН / напр. решение № 311 от 31.03. 1992 г. по гр.д. № 952/92 г. на І г.о., решение № 1233 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 4939/07 г. на І г.о./ размерът на приноса е определен от въззивния съд към момента на извършване на делбата, не към момента, когато са изградени подобренията.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 506 от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 171/2013 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: