О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
Гр.София, 06.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2207/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] В. срещу Решение № 58/25 април 2017 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№ 93/2017 г., с което е потвърдено Решение № 1418/16.11.2016 г. по гр.д.№ 45/2016 г. на Окръжен съд Варна, в обжалваната му осъдителна част. С първоинстанционния съдебен акт касаторът е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 13020,80 лв. представляваща обезщетение за ползване собствено на ищеца съоръжение Т. – масивна сграда – трафопост в промишлената зона на [населено място] на основание чл.59 ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от 6 януари 2016 г. до окончателното плащане на сумата. С решение за поправка на ЯФГ, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила, периодът, за който е присъдена сумата по чл.59 ЗЗД е поправен и следва да се чете „15 юни 2011 г. – 6 януари 2016 г.“. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска в пълния му размер.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на материалноправен въпрос, определен за значим за изхода на спора, свързан със собствеността върху процесния трафопост, който не е ясно формулиран от касатора.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно въззивно решение на Варненския АС подлежащо на непряк касационен контрол и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Варненския ОС в обжалваната му осъдителна част, въззивният съд е приел, че не е оборено обвързващото легитимиращо действие на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на праводателя на ищеца върху процесния обект. Сградата на трафопоста е изградена в стопанския двор на кооперативна организация с нейни средства и труд през 1956 г. Съгласно действуващия ЗЕ енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия към момента на влизане в сила на този закон, но са собственост на трети лица, подлежат на изкупуване от съответното енергийно предприятие в указания от закона срок. Ищецът е отправил искане към ответното АД за изкупуване на процесния трафопост, но до сключване на договор не се е стигнало. Чрез него се захранват шест външни потребители. Съобразно действащата нормативна уредба през процесния период собствениците на ел.уреди и съоръжения са длъжни да предоставят достъп до съответното енергийно предприятие през собствените си уреди и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до други потребители, като цената за предоставения достъп се определя по методика, определена от комисията. Не е спорно между страните, че договор между тях не е сключен, съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС при отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях съоръжения спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. За ползването на достъп без постигнато между страните съгласие, т.е. без правно основание, ползвателят дължи обезщетение в размер на цената, с която предприятието се е обогатило в резултат на неплащане цена за достъп, дължима при сключен договор по чл.117 ЗЕ, с която собственикът на енергийното съоръжение е обеднял. Цената за достъп, изчислена в Заключение на СТЕ по приета от ДКЕВР методика по чл.117 ЗЕ възлиза на 13020,80 лв. С посочената сума ответникът се е обогатил неоснователно, поради което са възприети правните изводи на първоинстанционния съд за основателност на претенцията до посочения размер.
В касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора, обусловил решаващата воля на въззивния съд и изхода на спора по конкретното дело.
Касаторът е длъжен да посочи такъв въпрос като общо основание за достъп до касация, определящ рамките, в които ВКС следва да селектира жалбата. Последният не е овластен да извежда правен въпрос от значение за изхода на спора от твърденията на жалбоподателя. Съдът може само да конкретизира, да уточнява или квалифицира непрецизно формулирания правен въпрос въз основа на доводите и твърденията на касатора.
Непосочването на правен въпрос, значим за делото и обуславящ изхода на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания, сочени от касатора, съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 58/25 април 2017 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№ 93/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: