О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 08.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3212/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
„Юробанк България”АД, [населено място] против съд решение №49 от 11.06.2018г. по т.д. №97/18г. на Бургаски апелативен.
Ответниците по касация – „Микра -07” ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., чрез пълномощника им – адв. М.Б. са подали идентичен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил решение № 340 от 06.10.2017г. по т.д. № 476/16 на Бургаски окръжен съд, с което частично е бил уважен предявения от „Юробанк България”АД, [населено място] против „ Микра -07”ЕООД, [населено място] и Х. К. Г. иск за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за банков кредит от 24.07.2008г. Прието е от фактическа страна, че между страните е сключен договор за кредит, усвоен на две части на 31.07.2008г. в размер на 232318 щв.ф. и на 22.08.2008г. – 481.97 шв. ф., със срок за връщане на сумите двадесет години на равни месечни вноски, съобразно приет погасителен план. С договор от 16.10.2008г. банката е цедирала вземанията по този кредит / заедно с други вземания/ в полза на контролирано от нея факторингово дружество – „Бългериан Ритейл Сървисиз” АД. С анекс от 16.11.2009г. между цесионера и ответниците по спора е постигнато съгласие Х. Г. да встъпи в облигационното правоотношение като солидарен длъжник, а с анекс от 31.05.2010г. задълженията по кредита са били преструктурирани, чрез формиране на обща главница, включваща освен основното задължение и изтекли лихви, начислени такси и комисионни и застрахователни премии. На 21.12.2012г. цесионерът е цедирал вземането обратно на цедента. Банката, в качеството й на кредитор е направила кредита предсрочно изискуем, като е отправила нотариални покани, получени от ответниците.За да потвърди първоинстанционното решение за частично уважаване на исковете спрямо дружеството- длъжник и отхвърлянето им спрямо физическото лице, съдът е приел, че Бългериън Ритейл Сървисиз АД в качеството му на цесионер не е могъл да променя уговорките, сключени между цедента и длъжника, поради което и допълнителните анекси не са реализирали целените правни последици и отговорността в този смисъл на Х. Г. не следва да бъде ангажирана, както и не следва да бъде зачетено извършеното преструктуриране на дълга.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв С. Р. е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпросът – „ Какви права могат да бъдат прехвърляни с цесия – само вземания или всякакви права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и от тяхното естество”. Страната накратко е изложила разбирането си по въпроса, като е изброила и частично възпроизвела решения на ВКС. Така е посочила като обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставен е въпросът – „ Действително ли е / поражда ли действие сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане”. И „ Обстоятелството, че дадено вземане е прехвърлено чрез цесия ограничава ли свободата на договаряне между цесионера и длъжника по повод същото”. Страната се е позовала на решение на ВКС, за което е поддържала, че в аналогична хипотеза била призната възможността цесионерът да встъпи в правата на банката и да предоговаря размерите на придобитите вземания за главница и лихви. Поддържано е и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в този смисъл е развито разбиране, че трябвало да бъде разкрит смисъла на разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД, чрез тълкуване. Касаторът е поставил въпроса – „ Следва ли възивният съд да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото”. Страната пространно е развила оплакването си, че съдът не се бил произнесъл по всички оплаквания застъпени във въззивнта жалба. Изброени са съдебни актове, за които е поддържано, че постановено съдебното решение влиза в противоречие.Поставен е въпросът – „ Цесионерът става ли страна / встъпва ли/ в правоотношението, от което произтичат придобитите права”. И по този въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чрез изброяване на съдебни актове от приетото, от които според касаторът съдът се е отклонил. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като е направил оплакване за неправилност на акта във връзка с приетото от въззивният съд, че с договора за цесия могат да бъдат прехвърлени само вземанията. Очевидна неправилност според касаторът била налице и поради това, че съдията докладчик постановил друго решение при аналогична фактическа обстановка но при противоположни правни изводи. Други доводи не са развити.
Първият поставен въпрос е общ и хипотетичен, доколкото конкретното договаряне определя обема на цедираните права. като липсва конкретно обосноваване на изводимосттта му от конкретен решаващ мотив на възивният съд. Същото е относимо и към третия и четвъртия поставени въпроси. Още повече, че третият въпрос е обоснован не с решаващите изводи на състава, респективно с неговото процедиране, а с оплакванията на страната за неправилност на изводите му, ирелевантни към тази фаза на производството.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът е обосновал с твърдения за необоснованост и разрешаване от състава на подобни правни спорове т.е. с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение, на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложеното.
Вторият поставен въпрос- Действително ли е / поражда ли действие сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане”, обаче, е релевантен, пряко свързан с решаващите изводи на състава, а също така обоснован и като допълнителен критерий с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед соченото противоречие с приетото в решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С този съдебен акт, ВКС, състав на ІІ т.о. е приел изрично в аналогична на разглежданата хипотеза, че длъжниците по цедираното вземане са обвързани от поетите след цесията от самите тях задължения в сключените с новия кредитор – цесионер допълнителни споразумения относно предоговорените размери на главницата и включените в нея лихви и разноски, като това се обосновава от нормите на чл.9 и чл.20 ЗЗД.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 14677.15лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49 от 11.06.2018г. по т.д. №97/18г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- „Юробанк България” АД, [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 14677.15лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: