О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 08.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1268 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 23.07.2009 год. по гр. д. № 1273/2008 год. на Варненския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.04.2008 год. по гр. д. № 1980/2006 год. на Варненския районен съд в частта му, с която Г. И. Р. и И. М. Р. са осъдени да предадат на Д. С. Н. реална част от поземлен имот № 2* по плана на СО “А” с площ на частта 619 кв. м., оцветена в червен цвят на скицата, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, при описаните граници.
Недоволни от него, ответниците го обжалват с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК, с доводи за неговата неправилност.
Ищцата оспорва наличието на основания за допускане на касационното разглеждане на делото.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на решени в противоречие с практиката на ВКС материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи необходимостта от установяване на идентичността на възстановения по ЗСПЗЗ имот със заявения такъв, приложението на ЗСПЗЗ относно земи, включени в ДГФ на основание ПМС от 1.11.55 год., отредени за благоустрояването на гр. С., сега Варна и крайбрежието му, липса на произнасяне по възражението им за нищожност на решението, с което се легитимира ищцата за собственик на имота. Поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав на ІІ г. о. намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът за предаване на владението на възстановен по ЗСПЗЗ имот е уважен частично – до размер на 619 кв. м., реална част от ПИ № 2* от ПНИ на СО “А”, въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на спорния имот, представляващ част от възстановения на наследниците на бившия му собственик имот, а възраженията на ответниците намерил за неоснователни. Относно характера на имота като земеделски съдът се е позовал на свидетелските показания и данните в заключението на техническата експертиза, установяващи приложението на ЗСПЗЗ при възстановяване на правото на собственост. Съдът приел, че решението на ОбСЗГ Варна с № Г* от 12.06.2003 год. не легитимира ответниците като собственици, на основание чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ, тъй като не са доказали наличие на предоставено право на ползуване на техния наследодател с решение на ИК на ОНС, нито плащане на цената на имота, поради което и не е обсъждал въпроса дали е налице идентичност между предоставения за ползуване с разрешително № 1636/68 год. имот и процесния такъв.
Следователно, релевантните въпроси, решени от въззивния съд и обусловили извода му за основателността на иска за собствеността на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ищците са относно идентичността на бившия имот на наследодателя на ищцата, заявен от наследниците му и възстановения такъв по реда на ЗСПЗЗ и липсата на легитимация на ответниците за придобиване на право на собственост по реда на чл. 7, ал. 4 ЗВСГЗГФ и чл. 26, ал. 4 ППЗВСГЗГФ. Същите обаче не са решение в противоречие с представените от касаторите решения на ВКС, тъй като са обусловени от направените от съда фактически и правни изводи въз основа на събраните доказателства. Съображенията за легитимацията на ищците на основание представеното решение по ЗСПЗЗ са обосновани на анализа на доказателствата относно принадлежността на имота от наследодателя им преди образуване на ТКЗС, както и наличието на предпоставките за възстановяването му, в съответствие с изложените съображения в решение № 55 по гр. д. № 5726/2007 год. на І г. о., решение № 939 по гр. д. № 1317/2005 год. на І г. о., решение № 1* по гр. д. № 1340/2003 год. на ІV г. о. на ВКС. Оплакванията против правилността на изводите на съда по тези въпроси представлява по същността си касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неточно е посочена т. 1, с оглед липсата на позоваване на задължителна съдебна практика/. Това основание предполага противоречиво решаване на даден правен въпрос с влезли в сила решения на граждански съд, която хипотеза в случая не е налице, с оглед позоваване на решения, в които изводите на съда са обусловени от конкретно установените факти със съответните доказатества. Проверката на тези изводи по направените оплаквания не е предмет на настоящето производство по чл. 288 ГПК, поради което и не могат да се обсъждат. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като конкретни съображения за това не са изложени, а единствено е цитирана разпоредбата на закона – последното предполага произнасяне на съда по тълкуване на закона, в резултат на което би се постигнало отстраняване на непълнота или неяснота в него или при липса на практика или промяна в утвърдено тълкуване на закона. Касаторите не поддържат и не обосновават такива доводи.
В заключение, предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 23.07.2009 год. по гр. д. № 1273/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от Г. И. Р. и И. М. Р., чрез адвокат Г. П. , касационна жалба срещу него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: