О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр. София, 29.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 146 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С., подписана от процесуалния му представител юрк. Стефан Рунтов, срещу решение № 242 от 19.11.2008г. по гр. д. № 204/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение от 28.09.2007г. по гр. д. № 8319/2007г. на Софийски районен съд, 51 състав и „Ч” АД, гр. С. е осъдено да заплати на „Б” Е. , гр. С. на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 500 лв. – разноски. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 4 340,74 лв., представляваща заплатена сума по коригирана сметка на използвана от потребител с абонатен № 0* за периода от 29.06.2006г. до 12.12.2006г. електрическа енергия на основание констативен протокол № 0* от 12.12.2006г. и подписан въз основа на него споразумителен протокол от 31.01.2007г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.04.2007г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ разноски по делото в размер 976,23 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а именно: въпроса за извършване на корекции в сметките за електроенергия на абонат за изминал период от страна на електроразпределителното дружество; с каква доказателствена стойност се ползува констативния протокол.
Ответникът „Б” Е. , гр. С. оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 12.12.2006г. служители на „Е” АД, гр. С. извършили проверка на средствата за търговско измерване, отчитащи потребената електроенергия за обект ресторант – пицария в гр. С., ул. „К” № 13 с абонат „Б” ООД абонатен № 0* за резултатите от която съставили констативен протокол № 0002462/12.12.2006г., неподписан от представител на ищеца, в който е отразено, че при електромер фабричен № 7* са констатирани нарушения в целостта: липсващи пломби на щита и входящите предпазители, автоматичните прекъсвачи, липсващи пломби на междинния клеморед, както и във функционалността на електромера, който отчита размера на консумираната електроенергия с минус 70,21%. В констативния протокол е посочено, че измерването е направено с еталонен уред и че проверяваното електромерно табло е разположено извън границите на имота и до същото има достъп, като в него се намират 6 бр. електромери. На 13.12.2006г. „Е” АД, гр. С. е утвърдило Предложение за корекция на сметка за използваната от потребителя с горепосочения абонатен номер електрическа енергия за периода от 29.06.2006г. до 12.12.2006г. със сумата 4 340,75 лв. Въззивният съд е установил, че на 31.01.2007г. между „Е” АД, гр. С. и „Б” ООД е постигнато съгласие ищецът да изплати на 4 вноски дължимите суми за електрическа енергия за процесния абонатен номер общо 4 779,14 лв., включващи задължения за периода от м. юни 2006г. до м. януари 2007г.
Решаващият съдебен състав е обсъдил представените и действащи към момента на проверката Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с решение от 01.09.2005г., и е приел, че за да възникне правото на „Е” АД да коригира сметката на абоната, е необходимо да е налице неизмерена от средството за техническо измерване доставена ел. енергия на потребителя и проверката да е извършена по установения в Общите условия ред. Въз основа на изложените фактически констатации решаващият съдебен състав е приел, че съставеният констативен протокол няма качеството на официален документ – протокол по смисъла на чл. 80, ал. 1 ЗЕ, тъй като липсват доказателства служителите на „Е” АД да са били упълномощени от министъра на енергетиката или от председателя на ДКЕВР да извършват контролни проверки. В тази насока СГС се е позовал на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЕ, чл. 75 и чл. 76 ЗЕ, като е обсъдил и клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Изложени са съображения, че констативният протокол не е подписан от потребителя, който оспорва констатациите в него, поради което като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Извършената от служителите на ответника проверка не представлява предвиден от нормативната уредба начин за установяване на нередности в измерването съгласно Закона за измерванията и подзаконовите актове за прилагането му – Наредба за реда и начина за извършване на метрологичен надзор и Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Мотивирайки се, че ответникът, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на предпоставките за възникване на правото едностранно да извърши корекция, а именно, че е доставил електроенергия, която не е била измерена, както и че е спазил реда за извършване на проверката, и отчитайки разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от Общите условия, въззивният съд е направил извод, че заплатената от ищеца сума от 4 340,75 лв. е платена без основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че материалноправните въпроси, които са от значение за решаването на спора, са относно приложението на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с решение от 01.09.2005г., и наличието на надлежно предоставено правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми, а процесуалноправните въпроси са относно доказателствената стойност на представения констативен протокол за проверка на средствата за търговско измерване на използваната електроенергия и разпределянето на доказателствената тежест.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Приложените решения не установяват противоречива съдебна практика по горепосочените правни въпроси – не са налице данни дали решение № 246 от 06.10.2008г. по гр. д. № 592/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-В състав е влязло в сила, а останалите решения не разрешават посочените правни въпроси по различен начин.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за доказателствената стойност на констативния протокол е конкретен за всеки отделен случай и подлежи на проверка по всяко отделно дело, тъй като се съставя по отношение на различни потребители и отразява различни факти и периоди. Разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от Общите условия, чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЕ, чл. 75 и чл. 76 ЗЕ, на Наредба за реда и начина за извършване на метрологичен надзор и Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол са точни и ясни, поради което не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 19.11.2008г. по гр. д. № 204/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.