О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 12.05.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 705/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение №12 от 24.03.2009г., постановено по в.т.дело № 29/2009г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №303 от 18.12.2008г. на Бургаския окръжен съд от 8.12.2008г. по т.дело № 342/2008г., и са отхвърлени исковете на И. М. М., С. А. К., Д. Н. И., А. И. П. и Й. П. по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на “П” А. по т.т. 3,5,8 и 9 от 09.05.2008г. Решението в частта, с която са уважени исковете по чл.74 ТЗ и е отменено решението на общото събрание на акционерите по т.1 пораде необжалването му е влязло в сила. Жалбоподателите И. М. М., С. А. К., Д. Н. И., А. И. П. и Й. П. Т., чрез адв. М искат отмяна на решението, в частта, с която са отхвърлени исковете им като неправилно, а в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът “П” А. <Ад&@А. &/span> в писмен отговор, счита за неоснователно искането на касаторите за допускане до касационно обжалване въззивното решение поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира за направените в настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли исковете по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите от 9.05.2008г. по т.3,5,8 и 9 от дневния ред на събранието, въззивният съд е приел, че при свикването му и приемането на решения не е допуснато нарушение на чл.251, ал.3 ТЗ / по т.3/ тъй като на заседанието на СД на 10.03.2008г. е присъствал дипломиран експерт-счетоводител Т. , която е заверила счетоводния баланс за 2007г. и отчета за приходите и разходите към 31.12.2007г., не е допуснато нарушение на чл.251, ал.2 ТЗ /т.5/ тъй като решението за неразпределение на печалбата на дружеството за текущата 2007г. е взето на заседание на СД от 10.03.2008г., предложено е писмено от гл. счетоводител на дружеството за вкл. в дневния ред, а доколкото в устава на дружеството е заложено ограничение отчислението във фонд “Р” да не е по-малко от 10 %, то решението за прехвърлянето на цялата печалба във фонд “Р” не противоречи на устава. По т.8 и т.9 от дневния ред въззивният съд е приел, че решенията не са взети в нарушение на чл.223, ал.4, т.5 и чл.224 ТЗ след като всички материали за провеждането на събранието от 9.05.2008г. са били предоставени на акционерите по опис и от които са били информиране за предстоящите решения. Като се е позовал на заключението на експертизата, Бургаският апелативен съд е приел за изяснен произхода на сумата по договора за заем, като резултат от новация на задължение на дружеството към акционера Ч. като дължима цена от продажба на недв. имот, поради което е прието за неоснователно възражението на ищците за несъществуване на апортираното вземане и нарушения при оценяването му.
Следва да се отбележи, че доводите съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се отнасят изключително за частта от решението на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете на ищците за отмяна на решенията на ОС на акционерите по т.8 и т.9 – за увеличение на капитала на дружеството чрез апортна вноска на акционера Ч. със 190 000 бр. акции и изменението на устава на дружеството. Липсва изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за останалата част на решението, с което са отхвърлени исковете за отмяна на решенията на общото събрание от 9.05.2008г. по т.3 и 5 от дневния ред, основание да се откаже разглеждането по същество на касационната жалба в тази й част.
Въпросите за степента на конкретност на предложенията за решения в поканата с дневния ред на събранието и отсъствието й може ли да бъде преодоляно с писмените материали, отнасящи се до дневния ред на събранието, са обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ по т.8 и т.9 от дневния ред, поради което е налице главната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. За да се допусне обаче касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде осъществена и някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. В случая касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- на константна съдебна практика на ВКС. Основанието по т.1 има предвид задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС, каквито са тълкувателните решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговски колеги на ВКС, на решения постановени по реда на чл.290 ГПК, каквато на настоящия състав по приложението на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ не е известна. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, какъвто е настоящия случай.
Касаторът се позовава на решен в противоречие с решение №789 от 22.04.2002г. по гр.дело №2292/2001г. на Vг.о. на ВКС материалноправен въпрос за елементите на новацията, затова че волята на договарящите трябва да бъде изразена по недвусмислен начин, като в тази връзка е поставен въпросът допустимо ли е да се правят изводи за наличието на договор за новация от счетоводните записвания на търговското дружество. Поставените въпроси са обусловили решаващия извод на съда за отхвърляне на иска за отмяна на решенията на общото събрание по т.8 и по т.9, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По начало е допустимо новиране на задължение за плащане на цената по договор за продажба на недв. имот с договор за заем, какъвто е конкретният случай. Преценката на съда за съществуването на новация, а от там и на вземане на акционера Ч. към дружеството, е направена въз основа на данните в заключението на счетоводната експертиза, което съдържа не само данни за счетоводните записвания за задължението на дружеството към Ч. и неговата съпруга след продажбата на недв. имот, но са цитирани документи / нот.акт, решение на СД на дружеството за новиране на задължението по договора за продажба, за прекратяване на обслужване на договора за финансова помощ/, които са послужили като основание за счетоводните записвания. Следователно изводите на съда за новацията са направени въз основа на конкретна преценка на доказателствата по делото, правилността на която не може да бъде проверявана в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното от касатора решение са посочени елементите на новацията, но не и средствата за доказването й, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
Не следва да се присъждат разноски на ответника, тъй като не е представен списък на разноските, съгласно чл.80 ГПК.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12 от 24.03.2009г., постановено по в.т.дело №29/2009г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав, с което е отменено решение №303 от 8.12.2008г. по т.дело №342/2008г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: