O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 10.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2681 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10633/04.04.2016 год. на Б. Д. Г. от [населено място] , заявена чрез адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение No 266 от 23.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 664/2015 год. на ОС- Пловдив , в частта, с което е отменено решението на първата инстанция по иска по чл. 109 ЗС и е постановено ново, с което искът на С. Л. , като собственик на етаж от жилищната сграда , ведно с правото на строеж върху 1/2 идеална част от дворното място, собственост на ответника е уважен като Б. Г. е осъден да премахне телена ограда , ограждаща дворното място, зад входа на избата от западната страна на двора и зад входа на жилищната сграда от изток , успоредно на [улица], в което е разположена сградата.
За да приеме , че С. Л. , в качеството си на суперфициарен собственик на обект – първия етаж, с прилежащото избено помещение от двуетажната жилищна сграда е препятствана от ответника да упражнява в пълен обем правото си на собственост, решаващият съд е мотивирал решението си с правата по чл. 64 ЗС на ползване на терена , върху който ищецът притежава суперфициарно право на собственост на жилищен обект и доказаните факти , въз основа на изслушаната техническа експертиза , при дадените в тази насока указания по приложение на закона с отменителното решение на ВКС, че изчислената нормативно определяема площ необходима на суперфициарния собственик да ползва според функционалното предназначение собствеността на жилището си в т.ч. и прилежащото избеното помещение, е нарушена /ограничена по обем/ от собственика на терена- ответника Б. Г. с изградената телена ограда и препятства достъпа до избеното помещение и изчислената от в.л. площ.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност ,тъй като не е ясно кака се препятства упражняване правото на суперфициарна собственост.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по/ първия/ въпроса „при положение, че ищцата не е собственик на дворното място, и такива нейни права са отречени, търсената от нея защита , при отреченото от съда твърдение в исковата молба за права на собственост на дворното място, за „премахване на цялата външна ограда“, съответства ли на нейните права / по чл. 64 ЗС/ на супрерфицарен собственик и уважаването на това искане не създава и условия за безпрепятствен достъп на всяко трето лице до имота , се поддържа с довод , че е произнесен в противоречие с Решение Nо 538 от 09.07.2010 година по гр.д. Nо 519/2009 год. на ВКС-IV г.о. Решение Nо 152 от 30.09.2015 година по гр.д. Nо 1318/ 2015 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 268 от 25.05. 1988 година по гр.д. Nо 131/88 год. на ВКС-IV г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса ползването на определената „прилежаща площ по см. на чл. 64 ЗС следва ли винаги и постоянно да бъде свободна, при положение , че същата е необходима в определен момент на собственика за извършване на ремонтни работи по поддръжка на общи части на сградата , с довод , че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата , като се сочи Решение Nо 473 от 27.11.2015 год. по гр.В.д. N 1449/2015 година на ОС-Стара Загора
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Л..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и насрещната касационна жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение по вещен иск, заявен на основание чл. 109 ЗС.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, изискват на първо място в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът и защитата му да посочат конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд в рамките на спорния предмет и обусловил крайния правен резултат, както и да посочат това разрешение дали противоречи на задължителна съдебна практика , или се разрешава противоречиво от съдилищата или е въпрос, който поради липсата на съдебна практика налага произнасянето на ВКС по конкретния правен проблем.
Поставеният въпрос „при положение, че ищцата не е собственик на дворното място, и такива нейни права са отречени, търсената от нея защита , при отреченото от съда твърдение в исковата молба за права на собственост на дворното място, за „премахване на цялата външна ограда“, съответства ли на нейните права / по чл. 64 ЗС/ на супрерфицарен собственик и уважаването на това искане не създава и условия за безпрепятствен достъп на всяко трето лице до имота , не може да бъде възприет като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и съобразно същия да се базира преценката на ВКС за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК. По естеството си поставеният от защитата на касатора Б. Г. въпрос съдържа конкретни факти по делото и предпоставя преценка на касационния съд в етапа на селекция за адекватната / от гл.т. само на тези факти / правна защита , без да касае обща и принципна правна концепция за обхвата на негаторната защита на правото на собственост на суперфициарния собственик в отношенията му със собственика на терена. Ето защо въпросът следва да се цени като фактически, а не правен и доколкото се поддържа нарушаване на правен принцип, в случая за адекватността на съдебното решение по отношение търсена и дадена защита, то преценката на ВКС може да бъде само в рамката на правораздавателния контрол за законосъобразност , а такава преценка предполага допуснато касационно обжалване .
Касационното обжалване не мое да бъде допуснато и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК при поставения въпрос ползването на определената „прилежаща площ по см. на чл. 64 ЗС следва ли винаги и постоянно да бъде свободна, при положение , че същата е необходима в определен момент на собственика за извършване на ремонтни работи по поддръжка на общи части на сградата , след като, видно от самия въпрос , търсеният от ВКС „ правен отговор“ би засегнал само една ограничена хипотеза – а имено какво следва да бъде поведението на супрефициарния собственик по отношение на определение му обем „прилежаща площ „ и правото на ползване по чл. 64 ЗС, когато собственикът извършва действия по поддръжка на общи части на имота в режим на етажна собственост т.е. по отношение на общи части, които двете страни съпритежават. Този въпрос не е в рамките на спорния предмет , поради което като неотносим към спора , поради което не може да бъде и база за селекция в рамките на преценката за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10633 / 04.04.2016 година на Б. Д. Г. от [населено място] , заявена чрез адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение No 266 от 23.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 664/2015 год. на ОС- Пловдив, в частта, с което е отменено решението на първата инстанция по иска по чл. 109 ЗС и е постановено ново, с което искът на С. Л. , като собственик на етаж от жилищната сграда, ведно с правото на строеж върху 1/2 идеална част от дворното място, собственост на ответника е уважен като Б. Г. е осъден да премахне телена ограда , ограждаща дворното място, зад входа на избата от западната страна на двора и зад входа на жилищната сграда от изток , успоредно на [улица], в което е разположена сградата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: