ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
София, 12. март 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7365 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 30.07.2013 г. по гр. д. № 1472/2013, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 14.11.2012 г. по гр.д. № 31301/2012, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Т. И. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: представлява ли обективно утежняващ признак наличието на предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които има незаличени дисциплинарни наказания и какво е необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, когато дисциплинарното нарушение е осъществено чрез бездействие, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за което се позовава и прилага противоречива съдебна практика по първия повдигнат въпрос: решение № 284/01.04.2010 по гр. д. № 559/2009, ВКС, ІІІ ГО; решение № 55/01.03.2011 по гр. д. № 1972/2009, ВКС, ІV ГО; решение № 1718/09.12.2002 по гр. д. № 2050/2001, ВКС, ІІІ ГО и по втория повдигнат въпрос: решение № 177/11.07.2012 по гр. д. № 193/2011, ВКС, ІV ГО; решение № 676/12.10.2010 по гр. д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО. решение № 401/21.01.2013 по гр. д. № 313/2012, ВКС, ІІІ ГО.
Ответницата по жалбата С. Г. Д., представлявана от адв. С. А. от ПАК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, не е налице противоречие с приложената практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „главен касиер”, считано от 16.12.2010 г. по трудов договор № 30028/14.07.2010. Със заповед № 0001-267/24.04.2012 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т.7, т. 8 и т. 9 КТ, изразяващи се в: нарушение на основните задължения и отговорности по длъжностната характеристика, като е посочено, че не е съхранила постъпилите парични средства до момента на отчитането им, както и нарушение на правилата за работа в касова зона, съставляващи. Наказанието е определено като са взети предвид предходните незаличени дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Като е приел, че наложеното наказание е за наличие на имуществена вреда, чието причиняване не се свързва с деяние на ищцата, както и че в процесната заповед не са конкретно посочени действията или бездействията на служителя (например присвояване или погрешно съхраняване в сейфа на магазина и др.), въззивният съд е приел, че не е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, която се носи само за лично виновно неизпълнение на трудови задължения. Не е установено несъмнено наличието на липси в посочените в заповедта размери, единственото писмено доказателство е докладната записка на главния счетоводител, имащ характера на частен документ, като не са ангажирани доказателства за оборота на магазина през проверявания период, както и какви суми са предавани на ищцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото. Предходните нарушения на трудовата дисциплина биха били обективно утежняващ признак, но ако е доказано нарушението на трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание. Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, но наличието на липси се доказва с първична счетоводна документация и признание на иска. Само наличности може да се доказват с разпит на свидетели.
На ответницата по касацията С. Г. Д. следва да бъде присъдена сумата 930,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 1472/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на С. Г. Д. сумата 930,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.