3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1346/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№24244/24.9.2012 г., подадена от [община], област П. против въззивно решение №1395/15.8.2012 г. по гр.д.№2244/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ – ми граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №246/12.6.2012 г. по гр.д.№333/2012 г. по описа на Карловския районен съд, ІІ-ри граждански състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Х. С. от [населено място], област П., против [община], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. Със същото решение е отменено решението на районния съд и в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2335 лева и искът е уважен за тази сума, като до пълния предявен размер – 2400 лева, първоинстанционното решени е оставен в сила.
Въззивната инстанция е приела, че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен, като действително в обсъждания протокол е посочено, че комисията ползува методика при извършване на подбора, която включва преценка на притежаваното образование, квалификация, професионален опит, но за нито един от 30-те шофьори не са представени конкретни данни за всеки един участник в подбора, нито работодателят е представил методиката, в която са посочени съответния брой точки за всеки един показател от критериите за преценка на професионалните качества за всеки един шофьор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице съществен материалноправен въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Излага се, че тълкуването на понятието “подбор” налага да се приеме, че същият е право на работодателя да прецени кои служители да остави на работа измежду тези, на които длъжностите се съкращават, като при упражняването му е задължително да се съобрази посочените в чл.329 КТ критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и не трябва да е налице злоупотреба от негова страна. По – нататък в изложението се сочи, че в този смисъл е и разрешението, дадено в задължителната практика на ВКС решение от 31.5.2010 г. по гр.д.№1359/2009 г. , както и че в практиката на съдилищата се приема, че е достатъчно доказването на спазена процедура по подбор по реда на чл.329 КТ, за да се приеме, че извършеното уволнение е законосъобразно. Навежда се довод, че въззивният съд не се е съобразил с ангажираните по спора доказателства относно подбора.
Ответникът по касация Е. Х. Ставен не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложеното от касационния жалбоподател не е обусловило правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК. Доколкото може да се преформулира част от изложеното като въпрос относно това дали съдът изследва извършения от работодателя подбор по същество, на същият е даден отговор с ТЗ №3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2001 г. на ВКС ОСГК, съгласно което “Преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.”.
Останалата част от изложението представлява навеждане на касационни оплаквания, които следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно оплакване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1395/15.8.2012 г. по гр.д.№2244/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ-ми граждански състав, по подадената от ответника по исковата молба – [община], касационна жалба, вх.№24244/24.9.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: