О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2111/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Ц. Г. Л. срещу определение на Варненски окръжен съд № 289 от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 3118/ 2013 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение № 2715 от 21.12.2013 г. в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на платеното от него адвокатско възнаграждение от 2 000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че неправилно окръжният съд намалил това възнаграждение при условията на чл.78 ал.5 ГПК до размер 450 лв. Според него положените от процесуалният му представител усилия за защита във въззивното производство са значителни и за тези усилия възнаграждение от 2 000 лв не е прекомерно. Моли определението, базирано на противоположен извод, да бъде отменено и възнаграждението да му бъде присъдено в цялост.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – я оспорва като поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че въззивният съд е процедирал при стриктно спазване на задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на Ц. Л. против [фирма], предявен е осъдителен иск за обезщетяване на имуществени вреди от трудова злополука със сумата 14 062,32 лв със законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото. С постановеното от първоинстанционния съд решение по делото претенциите на ищеца са уважени изцяло. По въззивна жалба на ответника и на негов помагач е образувано гр.д.№ 3118/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, като по него ищецът е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв и е поискал присъждане на тази сума, а ответникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение. С решението си въззивният съд частично обезсилил и частично отменил първоинстанционното решение, като искът е уважен до размер 13 671,70 лв със законната лихва върху тази сума от по-късна дата, а е уважено и възражението за прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение и същото е намалено до размер 450 лв. По молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което искането е отхвърлено.
Определението е законосъобразно. Пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание и в него не са събирани доказателства. Делото не се отличава с фактическа сложност, повечето от правопораждащите факти са установени в предходни съдебни производства между същите страни, а по новонастъпилите не е имало спор. Пред въззивната инстанция страните са излагали основно правни доводи, по които вече е взето от тях становище в първоинстанционното производство. Следователно нито фактическата, нито правната сложност на делото изискват повече от минимални усилия за защита на ищцовата теза във въззивното производство. Уговореното възнаграждение в размер 2 000 лв не съответства на сложността на делото и се явява прекомерно, като са налице предпоставки за намаляването му до размер 450 лв. Същите изводи са мотивирали въззивният съд да откаже изменение на постановеното от него решение в частта за разноските, поради което частната жалба срещу акта му е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски окръжен съд № 289 от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 3118/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: