5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
[населено място] ,13,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3859 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „ З. „ против решение № 325 / 12.07.2013 год. по гр.д.№ 542 / 2013 год. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 21/ 22.01.2013 год. по гр.д. № 1155 / 2012 год. на Павликенски районен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против Б. И. Т., по реда на чл.422 ал.1 ГПК,установителен иск за съществуване вземане на ищеца към ответника,в размер на 24 446 лв., подлежащо на връщане на основание чл.34 ЗЗД,като получено от последния на основание нищожен договор № 04 / 112 /01564 / 24.07.2009 год. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 „ Създаване на стопанства за млади фермери „ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ , за периода 2007 – 2013 година . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон, тъй като съдът не е съобразил всички приложими към преценка действителността на договора изисквания.По същество се оспорва правилността на извода, че сключеният договор не противоречи на конкретна законова или подзаконова разпоредба, изискваща представянето от кандидатстващия за помощта земеделски стопанин , към момента на сключването му , на разрешително от И. , по чл. 28 ал.1 Закона за посевния и посадъчния материал / ЗППМ /,за стопанисване на конкретната територия на стопанството му като „ разсадник „. За разлика от въззивния съд,съобразил липсата на директно нормативно изискване с това съдържание, касаторът извежда задължителността му от нарушаване изискването на чл.9 ал.1 т.8 от Наредба № 9 / 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване стопанства на млади фермери „ , съгласно което предоставянето на финансовата помощ е обусловено от установяване общия икономически размер на земеделското стопанство / не по-малък от 2 икономически единици /, в качеството му на „производствена единица” по смисъла на пар.24 от ДР на ЗПЗП, т.е. съобразявайки само наличието на действително отговарящо на изискванията на закона за упражняване на конкретната стопанска дейност стопанство, а не с качеството му на заявена за обработване територия.В този смисъл ищецът е твърдял, че преценката за адекватността с изискванията на законовата и подзаконовата уредба се осъществява единствено от специализирания за това орган – И. и удостоверява с издаването на преждепосоченото разрешително, като липсва компетентност на ДФ „ З.„ за подобна проверка. Липсата на разрешително по чл. 28 ал.1 ЗППМ за територията , заявена от ответника като „ разсадник „ обуславя икономически размер на стопанството „ 0” и съответно липса на изискуема предпоставка за отпускане на помощта, макар установена последващо на сключването на договора. Касаторът счита,че съдът не се е съобразил и със спецификата на предоставяната по реда на Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ безвъзмездна финансова помощ – при осъществяване на сложен фактически състав,включващ и административно правни елементи / заповедта на Изпълнителния директор на Ф. , за одобрение или отказ от финансиране /, поради което опорочаването на заповедта на Изпълнителния директор на Ф. до степен нищожност опорочава целия фактически състав.
Ответната страна – Б. Т. – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът – настоящ касатор – е твърдял нищожност на сключения с ответника договор,предвид обстоятелството, че съгласно действащия към момента на сключването правен режим – чл.28 ал.1 ЗППМ – същият не е притежавал разрешително за осъществяване стопанска дейност от типа „ разсадник „ , с каквото няма спор , че се е сдобил последващо , вкл. към датата на оторизация за първо плащане по договора. Ищецът счита, че липсата на разрешително изключва качеството на стопанисваната от ответника територия като „ земеделско стопанство „ , по смисъла на пар.24 от ПЗР на Закона за подпомагане на земеделските производители . Поради това същото не е следвало да се съобразява при изчисляване икономическия размер на стопанството за целите на кандидатстване по ПРСР – по допускане финансирането .
За да отхвърли иска,основан на нищожност на сключения договор поради противоречие със закона, въззивният съд ,вкл. с изрично препращане на основание чл. 272 ГПК , е споделил изложените от първоинстанционния съд съображения , решаващият мотив от които е ,че спорното разрешение по чл.28 ал.1 ЗППМ,съответно удостоверение за вписване в регистъра на И., не са били сред изискуемите за кандидатстване и отпускане на субсидията предпоставки . Съдът се е позовал на изричното му включване в изискванията за кандидатстване , последващо на сключването на процесния договор – с нова т.19 от Приложение № 3 към чл. 17 ал.1 от Наредба № 9 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване стопанства на млади фермери „ / обн. ДВ бр. 60 от 07.08.2012 год./ .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК , касаторът поставя следния материалноправен въпрос , зададен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: „ Установяването на условие за недопустимост на финансирането при вече сключен договор за предоставяне на финансова помощ,отразява ли се на недействителността на договора ?.
Видно от преждеизложеното, въззивният съд не е приел за установено условие за недопустимост на финансирането,изхождайки от съдържанието на чл.9 на Наредба № 9 / 03.04.2008 год., като не е споделил тезата на ответника за значението на разрешителното по чл.28 ал.1 ЗППМ,с оглед определяне действителното предназначение на стопанисваната от ответника територия като „ разсадник „ и от тук съобразяването на същата при проверка на условията за допустимост на субсидирането / изчисляване икономическия размер на стопанството като разсадник, от който се обуславя допускането ,въз основа на приложимите за „ разсадник „ показатели за „ стандартна разлика „ съгласно пар.1 ДР на Наредбата /. Въззивният съд се е позовал пряко на липсата на изрично изискване за представяне на такова разрешително , с цел квалифициране бъдещата / 5-годишна / , спрямо предоставяне помощта, дейност от ответника – земеделски производител – като разсадник. В тази връзка са съобразими и споделените,чрез препращане на основание чл.272 ГПК,мотиви на първоинстанционното решение,че макар да липсва изрично изискване „ земеделското стопанство „ да се квалифицира като „ разсадник„ , само въз основа разрешително по чл. 28 ал.1 ЗППМ, липсата на такова разрешително е съблюдаемо при последващото изпълнение на договора, изхождайки от уредените в Наредбата основания за връщане на помощта, възпроизведени и в чл.4.4,4.6, 4.7 и 4.8 от договора, санкциониращи бенефициента за неизпълнение на договорни задължения, с оглед поетите инвестиционни цели , както и за нарушения на повелителни разпоредби на закона , допуснати след сключването на договора.
Непокриването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , изключва необходимостта от произнасяне по допълнителния селективен критерий, който също не е обоснован в сочената формално хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Няма спор в съдебната практика по приложението на чл. 26 ал.1 ЗЗД : че противоречието със закона , на каквото именно се позовава касатора, е преценимо към момента на сключването на договора, макар и установимо последващо. Конкретното противоречие с приложимата законова и подзаконова нормативна уредба е въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, преценими в различна от настоящата фаза на производството и след обосноваване допускане на касационното обжалване . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя наличието на непълна,неточна или противоречива правна норма, по чието приложение е създадена противоречива съдебна практика или обосноваване нужда от преодоляване на непротиворечива , но неправилна такава , поради промяна в законодателството и / или развитие на обществените отношения.Такава противоречива практика по приложението на чл.28 ал.1 ЗППМ вр. с фактическия състав за сключване на договорите по реда на Наредба № 9 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери„ / конкретно чл.9 ал.1 т.8 / касаторът не е представил и не е известна на настоящия състав.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 / 12.07.2013 год. по гр.д.№ 542 / 2013 год. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :