2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3529 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. А. срещу решение № 1008 от 06.11.2011г. по гр. дело № 447/2013г. на Окръжен съд Пловдив, Х граждански състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4369 от 29.11.2012г. по гр. дело № 6161/2012г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] искове за заплащане на неизплатен остатък от възнаграждение за разликата над 884,37 лв. до пълния претендиран размер от 20 884,36 лв. с ДДС, дължимо по сключения на 28.03.2011г. договор за изработка за изпълнени СМР – изработка, доставка, монтаж на окачена фасада, еталбонд и дограма на обект „Супермаркет Л.” в УПИ VІ-71, кв. 19 по плана на кв. Захарна фабрика, [населено място], и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 17.12.2011г. – 20.04.2012г. за разликата над 31,50 лв. до пълния претендиран размер от 744,28 лв., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 416 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС /решение № 81/31.05.2010г. по т. д. № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 53/10.08.2010г. по т. д. № 121/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./:
1/ „Извършил ли е авансово плащане [фирма] на сумата от 20 000 лв. с разпходен касов ордер от 28.03.2011г.?”
2/ Въпроса за погасяването на парично задължение и доказването му, въпроса за точното приложение на чл. 77 ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой: „Надлежно доказателство ли е за погасяване на парично задължение РКО, който удостоверява плащане в брой, издаден в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 на Закона за ограничаване на плащанията в брой, при условие, че същият не е осчетоводен, не е извършено записване по него и не е взета стопанска операция в счетоводството на кредитора и длъжника, по-конкретно: РКО, издаден от длъжника не фигурира в хронологично водените счетоводни сметки, установена е липса на касова наличност и липса на движение на парични средства, респективно разходване на парични суми от касата към датата на РКО, в ежемесечното приключване на сметка 501 „каса в левове” не е отразено движение на парични средства по РКО, сумите по процесния РКО не е отразен по други сметки за неразчетени отношения с кредитора в задължение на длъжника, такива данни няма и в съставените за процесния период финансови отчети?”
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по сключен на 28.03.2011г. договор, с който [фирма] е възложило на [фирма] да извърши определени строително – монтажни работи срещу заплащане на съответно възнаграждение. Относно изпълнението на възложените СМР и неоснователността на възражението на ответника за некачествено и заблавено изпълнение на възложените СМР решаващият съдебен състав е възприел установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и направените от първоинстанционния съд изводи. Спорният въпрос във въззивното производство се отнася до авансовото плащане на сумата 20 000 лв. с разходен касов ордер от 28.03.2011г. с оглед възражението на ответника, че е погасил изцяло задължението си за плащане на възнаграждение за извършената работа. Въззивната инстанция е приела за установено, че с посочения разходен касов ордер ответникът – възложител е платил на ищеца – изпълнител авансово сума в размер 20 000 лв. Въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направила извод, че твърдението на ищеца, че е върнал тази сума на ответника, след което му е заплатена по банков път, е останало недоказано, а относно превода на сума в размер 20 000 лв. на 14.07.2011г. е приела, че представлява плащане по фактура № [ЕГН]/30.05.2011г., но не и преведен по банков път аванс по договора. Въззивният съд е изложил съображения относно неосчетоводяване на плащането с процесния разходен касов ордер в счетоводствата на двете страни в смисъл, че това обстоятелство не влияе върху валидността на плащането, тъй като за плащането на сумата има издаден подписан от получателя документ, получаването й не се оспорва от получателя /ищеца/ и връщане на тази сума на ответника не е доказано. При така възприетата фактическа обстановка е направен извод, че сумата по разходния касов ордер от 28.03.2011г., преведена като аванс по договора, следва да се приспадне от претендираната сума 20 884,36 лв. и искът е основателен само в размер 884,36 лв., а в останалата част подлеужи на отхвърляне като неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор, а именно който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на формулирания от касатора правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните и приложени към касационната жалба решения на ВКС са неотносими. В решение № 81/31.05.2010г. по т. д. № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че за да бъде направен извод дали плащането на цената на доставена стока е извършено, следва да се отчетат моментът на издаване на фискалната касова бележка, мястото и видът на извършваната търговия по смисъла на приложимите законови и подзаконови нормативни актове и да се обсъдят в съвкупност всички събрани по делото доказателства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. По посоченото дело ответникът не е представил издадения от ищеца фискален бон, а като доказателство за плащане на претендираната цена е депозирал разходен касов ордер, в който не е посочено името на лицето, получило сумата, поради което е извършена преценка дали този документ е осчетоводен при ищеца и дали счетоводно е отразен финансов приход по процесната фактура въз основа на посочения счетоводен документ. В настоящия случай от една страна, ищецът е изразил становище, че с разходния касов ордер от 28.03.2011г. ответникът е платил авансово сумата 20 000 лв., която впоследствие ищецът върнал на ответника, след което ответникът я е превел по банков път на ищеца, а от друга страна, в разходния касов ордер са налице реквизитите, установяващи на кое лице е изплатена сумата /получател К. К. – управител на [фирма]/ и основанието за плащане /аванс по договор/, като ищецът не е оспорил автентичността на това писмено доказателства. По двете дела се касае до различна фактическа обстановка.
Решение № 53/10.08.2010г. по т. д. № 121/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не дава отговор на поставения от касатора правен въпрос, а на въпроса ползва ли се с материална доказателствена сила двустранно подписана фактура, в която е отразено, че плащането се извършва в брой по отношение на факта на получаването й от подписалото я лице и съставлява ли по правната си същност първичен счетоводен документ, удостоверяващ погасяване на парично задължение в посочения в нея размер.
Въпросът „извършил ли е авансово плащане [фирма] на сумата 20 000 лв. с разходен касов ордер от 28.03.2011г.“ не е правен, а фактически и за да отговори на този въпрос, въззивният съд е обсъдил релевантните доказателства, възражения и доводи на страните.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1008 от 06.11.2011г. по гр. дело № 447/2013г. на Окръжен съд Пловдив, Х граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.