О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 355
гр. СОФИЯ ,13.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 90/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. А. Н. против определението на Окръжен съд Монтана от 01.02.2011г. по гр.д.№ 54/2010г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Окръжният съд М. е отказал да уважи искането на К. А. Н. за допускане обезпечение на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и 86 ЗС общо в размер на 3316.245лв. чрез налагане на запор върху дяловете на ответното дружество [фирма] [населено място] като е изложил съображения, че след като е уважено искането за обезпечение чрез запор на паричните средства по банковата сметка на ответника в [фирма] не следва да се уважава искането за втора обезпечителна мярка – запор върху дяловете на дружеството, а и самите дялове удостоверяват вземания на трети лица – съдружници от имуществото на ответното дружество.
В частната жалба се поддържа, че определението противоречи на установената съдебна практика и на чл.113 ТЗ съгласно която съдружниците отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството, то допуснатото обезпечение чрез налагане на запор по сметката на [фирма]. Поддържа се, че е възможно дружеството да открие друга банкова сметка и отказът да се допусне и второто поискано обезпечение ще затрудни осъществяване на правата по евентуално осъдително решение.
Доводите са неоснователни. Обезпечение на предявен иск може да бъде поискано във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. То следва да бъде допуснато когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението . Освен това посочената от ищеца обезпечителна мярка трябва да бъде подходяща – да съответства на вида на предявения иск и търсената защита. В случая въззивният съд законосъобразно е приел, че искането да бъде наложен запор на дружествените дялове на ответното дружество с ограничена отговорност не е подходяща мярка за обезпечаване на паричното вземане срещу дружеството. Д. дялове са дялове на съдружниците от имуществото на дружеството с ограничена отговорност, самото дружество е самостоятелно юридическо лице и за облигационните задължения отговаря със своето имущество. Съдружниците не носят отговорност за задълженията на дружеството , следователно правилно въззивният съд е отказал да допусне исканото обезпечение и не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжния съд М. от 01.02.2011г. по гр.д.№ 54/2010г. в обжалваната част, с която е отказано да се допусне обезпечение на предявените осъдителни искове от К. А. Н. чрез налагане на запор върху дяловете на дружество [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: