О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3105/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. И. Б., против определение № 93 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 797/2015 г. на ВКС, състав на І г.о. С него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Б. И. Б. молба вх. № 1049100 от 03.12.2014 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № І-50-87 от 16.09.2013 г. по гр.д. № 8374/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 50- ти състав.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че съобщението за изготвеното решение не е било връчено редовно на жалбоподателя, поради което изводът, че молбата за отмяна е подаден след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК, е необоснован.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е подал молба, заведена с вх. № 1049100 от 03.12.2014 г., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № І-50-87 от 16.09.2013 г. по гр.д. № 8374/2011 г. на Софийски районен съд. С него в производство по чл. 422, ал.1 ГПК е признато за установено, че И. Б. И. дължи на Ч. А. М. сумата 7 000 евро със законната лихва от 22.04.2010 г., за което е издадена Заповед за изпълнение от 25.04.2010 г. по ч.гр.д. № 18722/2010 г. на Софийски районен съд въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
С молба от 15.10.2013 г. пълномощникът на ответника И. И. е уведомил съда, че доверителят му е починал на 03.05.2013 г. Представил удостоверение за наследниците му, видно от което след смъртта си И. Б. И. е оставил за наследници по закон С. И. И. – съпруга, и две деца – Б. И. Б. и И. И. Б.. Представил е и справка за техния настоящ и постоянен адрес, видно от която той е един и същ за тримата наследници. На същите са изпратени съобщения за изготвеното решение, които са връчени на 01.02.2014 г. на С. И. И. – лично и като майка на И. Б. и Б. Б.. От този момент за тях е започнал да тече двуседмичния срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК, който е изтекъл на 17.02.2014 г. Като необжалвано, решението е влязло в сила на 18.02.2014 г. Тъй като узнаването на решението предхожда влизането му в сила, тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече от 18.02.2014 г. и е изтекъл на 19.05.2014 г. Молбата за отмяна е подадена на 03.12.2014 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, поради което се явява процесуално недопустима като просрочена и правилно е била оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че не било много сигурно дали подписът под съобщенията за връчване на препис от първоинстанционното решение е на майката на жалбоподателя С. И. И., но само това съмнение на жалбоподателя не може да обоснове отмяна на обжалваното определение, доколкото липсват доказателства, опровергаващи извършеното от връчителя официално удостоверяване на датата и начина на връчването на решението.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 797/2015 г. на ВКС, състав на І г.о.1, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Б. И. Б. молба вх. № 1049100 от 03.12.2014 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № І-50-87 от 16.09.2013 г. по гр.д. № 8374/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 50- ти състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: