О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София,15.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 385/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. об. “Б. Б”, [населено място] срещу въззивно решение № І-120 от 10.11.11г., постановено по гр.д.№ 1555/11г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 645 от 28.06.11г. по гр.д.№ 4004/09г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. О. “Б. Б.”, [населено място] против И. С. С. от [населено място] иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 220 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ведно с построената в него масивна жилищна сграда на основание давностно владение (евентуално на основание прикрити сделки за дарение) и за осъждане на ответника да предаде владението на имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство Д. О “Б. Б.”, [населено място] не е собственик на процесния имот, тъй като по делото не е установено през годините същият да го е владял явно, спокойно и необезпокоявано, респ. да го е придобил по давност, както и че сключените през 1957г., 1976г. и 1978г. прехвърлителни сделки между трети лица не прикриват договори за дарение в негова полза. Прието е също, че ищецът е придобил качество на юридическо лице едва на 07.11.90г. с утвърждаването на неговия устав съгласно чл.6 от Закона за изповеданията /отм./ и че преди това не е могъл да осъществява правнорелевантно владение, както и да придобива права по прехвърлителни сделки.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:1.откога е възникнала неговата правосубектност и съответно откога същият е могъл да придобива вещни права, включително и по давност; 2.вписването на ръководните органи на едно вероизповедание по реда на чл.16 във вр. с чл.9, ал.2 ЗИ /отм./ в нарочния регистър на дирекция по изповеданията към МС /респ. на комитета по църковни въпроси към МВнР/, удостоверява ли съществуването на вероизповеданието като юридическа личност и следва ли да се счита, че от този момент, с вписването на неговите органите му е възникнала неговата правосубектност и 3. кога и при какви предпоставки може да се приеме, че една сделка или сделки са симулативни – абсолютна симулация и/или относителна симулация.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая първият поставен от касатора въпрос е по съществото на спора, а третият е твърде общо формулиран, поради което същите не отговарят на посочените изисквания и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед приетото от решаващия съд, че по делото не е установено същият да е владял процесния имот явно, спокойно и необезпокоявано, респ. че сключените прехвърлителни сделки между трети лице не прикриват договори за дарение в негова полза, вторият поставен въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание.
В допълнение следва да се посочи, че представената във връзка с този въпрос задължителна и незадължителна практика на ВКС (ТР № 1/10г.,ОСТК, Р № 141 по гр.д.№ 345/09г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 1104 по гр.д.№ 521/03г.) се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице (представените Р по гр.д.№ 876/05г. на БОС и Р по гр.д. № 1139/96г. на РС-Сливен няма данни да са влезли в сила). Същото важи и за представената практика във връзка с третия поставен въпрос.
Относно третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени релевантни съображения за наличието на посочените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.4 предпоставки и същите в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от Д. об. “Б. Б.”, [населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № І-120 от 10.11.11г., постановено по гр.д.№ 1555/11г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: