2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 355
София, 19.12. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5028/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е частна жалба срещу определение № 236 от 16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на М. Т. И. за отмяна на влязлото в сила определение № 1543 от 29.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1082/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 1699 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателката иска отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като неправилно 23.03.2015 г. е приета за дата, на която е узнала за съдебните актове, чиято отмяна иска – в посочени в жалбата периоди през м. февруари и март 2015 г., а впоследствие и през м. април, август и ноември 2015 г., е била в болнично лечение и тежко здравословно състояние, така че няма как да е узнала, а още по-малко – да организира защитата си. Твърди също, че по молбата й от 22.04.2013 г. за предоставяне на правна помощ районният съд не се е произнесъл и това, както и множеството откази на съда да й предостави правна помощ са довели до невъзможност да участва в делото, да бъде надлежно представлявана, да се яви лично или чрез повереник и не би могло да се приеме, че е могла да узнае за съдебните актове и да е изтекъл срокът за подаване на молбата й по чл. 303 ГПК.
От ответниците становище са взели Б. Г. Л. и Е. Г. Д., които считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решение № 1699 от 24.04.2013 г. по гр. д. № 6657/1996 г. на Пловдивския районен съд за окончателен е обявен проект за разделителен протокол на допуснати до делба недвижими имоти, а с определение № 1543 от 29.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1082/2014 г. на Пловдивския окръжен съд без разглеждане е оставена частна жалба на молителката срещу разпореждане от 20.12.2013 г. на Пловдивския районен съд.
За да остави без разглеждане като просрочена молбата за отмяна, съставът на ВКС, ІІІ-то г. о., приел, че молителката – ответник по гр. д. № 6657/1996 г., е узнала за влезлите в сила съдебни актове на 23.03.2015 г. Позовал се на нейна „тъжба” на същата дата, след връщане на делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, от Пловдивския окръжен съд, където е било изпратено по частна жалба, предмет на ч. гр. д. № 1082/2014 г. С молба от 31.03.2015 г. молителката е поискала правна помощ, която й е отказана от районния съд.
Съобразно приетото за деня на узнаване, молбата за отмяна е подадена след законния тримесечен срок от влизане в сила на последното решение – това от 24.04.2013 г., според обосновката в изложението на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, и след тримесечния срок от узнаването от молителката на влезлите в сила решение и определение – за основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК вр. чл. 305, т. 5 ГПК.
Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК също е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – тримесечен от деня, в който молителката е могла да се снабди с новото писмено доказателство – писмо на МЗХ, ОД ”Земеделие” [населено място], което и повтаря обстоятелства, изложени в цитираните в него други две писма със сходно съдържание – от 27.03.2013 г. и от 30.05.2014 г., и удостоверява наличие на писмени доказателства – решения за възстановена собственост по ЗСПЗЗ, издадени преди и при висящност на делото, с удостоверение за които или с препис от които молителката е могла да са снабди в хода му.
Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. Обоснован на данните по делото и закона е изводът за просрочие на молбата за отмяна, подадена на 08.01.2016 г. Обстоятелствата, свързани с болнично лечение за времето от 17 до 20.02.2015 г. и от 10 до 20.03.2015 г., подкрепени с представените с частната жалба писмени доказателства, не променят този извод – видно от съдържанието на документа, на който се е позовал съставът на ВКС, ІІІ-то г. о., решението, чиято отмяна е поискана, е било известно на молителката към 23.03.2015 г. Медицинската документация за м. ноември 2015 г. е неотносима, тъй като касае следващ период. Ирелевантни за спора по допустимостта на молбата за отмяна са доводите в частната жалба във връзка с действия на съда по отправени от молителката искания за правна помощ. Ирелевантни са и доводите за начина, по който първоинстанционният съд е процедирал в заседанието на 18.05.2015 г., когато е извършено тегленето на жребий, тъй като предмет на молбата за отмяна не е определението за прекратяване на производството по делото, постановено в това заседание, а решението по обявяване за окончателен на проекта за разделителен протокол. Оплакванията в частни жалби № 9372 от 28.09.2016 г. и № 9864 от 12.10.2016 г. са за неправилност на решенията до допускане и извършване на делбата и не касаят правилността на обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 236 от 16.09.2016 г. по гр. д. № 3129/2016 г. на ВКС на РБ, ІІІ-то г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: