О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 19.03.2012г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1240/2011г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. В. Д. срещу решение от 28.02.2011г. по гр.д.№6733/2010г. на Градски съд София, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – Д. В. Д., поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Д. Д. искове срещу П. на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД за сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за сумата 8000 лева лихви за забава за времето от 04.06.2003г. до 18.09.2003г. Установено е по делото, че с влязла в сила на 20.09.2006.г. Д. Д. е признат за невиновен затова, че на 01.01.1998 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у трети лица заблуждение, че получава на заем сумата от 20 000 щатски долара, равняваща се на 36 204 деноминирани лева, която ще върне до 30.06.1998 г. и ще заплаща 2 % месечна лихва върху цялата сума и с това им е причинил имотна вреда в размер на 10 000 щатски долара, равняващи се на 18 102 лева, като причинената имота вреда е в големи размери, поради което и с горното не е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5 вр чл. 209, ал.1 от НК, като е призна за невиновен и затова, че на 22.05.1999 г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у трето лице, че получава като депозит сумата от 500 германски марки, равняващи се на 5 000 деноминирани лева, която ще му бъде върната при поискване, че ще заплаща 2 % месечна лихва върху цялата сума и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 германски марки, равняващи се на 5000 деноминирани лева, поради което с горното не е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр чл. 209, ал.1 от НК.
При тези данни съдът като е изложил съображения за това, че съгласно чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, е приел че по делото не е доказано настъпването на твърдените от ищеца Д. Д. неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху него на създадено напрежение в съседските отношения, осуетяване възможността ищецът пълноценно да изпълнява служебните си задължения поради липсата на разрешение за достъп до сградата на МС и липсата на достъп до класифицирана информация. Прието е, че дори да има обективно наличие на напрежение в семейството му и сред съседите, не е установено в резултат на това ищецът да е изпитал конкретни неблагоприятни последици, както и че това се е отразило върху неговата личност, себеоценка и да се е отразило и на обществени му облик. Съдът е приел за недоказани и твърдените неимуществени вреди, изразяващи се претърпян стрес поради затрудняване на изпълняване на служебните му задължения, влошаване на отношенията с колегите, осуетяване на възможността ме да сключва нови договори съобразно специалността и квалификацията му с администрацията на Министерски съвет и на Министерството на държавната политика и невъзможност за служебен достъп до сградите, където е заседавала комисията за борба с корупцията. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е дал отговор на материалноправен въпрос за това как следва да се тълкува понятието „ неимуществени вреди”, които да подлежат на обезвреда по реда на чл.2, т.2 ЗОДОбВ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, тъй като липсва практика на ВКС по този въпрос, а същият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК на решение от 28.02.2011г. по гр.д.№6733/2010г. на Градски съд София по жалба на Д. В. Д..
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: