О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 19.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 333 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на П. Д. П. ЕГН:********** срещу определение № 2* от 19.11.2009г. по ч. т.дело №1409/2009г. на Варненски окръжен съд , с което се оставя без уважение частната жалба на същия срещу разпореждане от 29.09.2009 г. по ч.гр. дело № 9132/2009г. на ВРС,ХХХІ с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. А. ЕГН: ********** .
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение , с което се оставя без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждане на ВРС , В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. А., въззивният съд е приел, че спрямо този ответник не са налице предпоставките на чл.410 ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ал.1 от ГПК, доколкото в заявлението липсва посочен адрес на лицето. Спрямо издателят и другия авалист по записа на заповед, представен като основание по чл.417 от т.9 от ГПК молбата на заявителя-касатор е уважена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да уважи молбата на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу ответника-авалист при положение, че в заявлението не е посочен адрес на същия.
Доводът на касатора , че по този въпрос има противоречива практика не се установява по делото , доколкото нито се сочат съответните съдебни решения на съдилищата, нито се прилагат копия от тях.
Съгласно законовата разпоредба на чл.410 ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ал.1 от ГПК задължение на заявителя е да посочи адрес на лицето-ответник по заповедното производство, тъй като в последствие заповедта за изпълнение подлежи на връчване на това лице , съгл. чл.419 ал.1 ГПК и 418 ал.5 ГПК. Не са налице основания да се приеме, че този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата, доколкото от страна на касатора, нито се сочат съответните съдебни решения на съдилищата, нито се прилагат копия от тях. В ТР №1 от 19.02.2010 ОСГТК на ВКС приема, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 19.11.2009г. по ч. т.дело №1409/2009г. на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ