О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 02.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1611 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Д. срещу определение № 307/10.05.2019г. по в.т.д. № 178/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП № 2120/2013г. по описа на РПУ П., на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението на ВКС. Навеждат се доводи, че апелативният съд не е посочил кои конкретно доказателства са обосновали извода му, че деянието, което е предмет на исковото производство, е идентично на това по досъдебното. По делото на ВнАС са били събрани всички доказателства необходими за доказване на извършения деликт, неговия автор, причинната връзка и съответно отговорността на ответника. Обстоятелството дали в процесния случай е извършено престъпление не е релевантно за гражданския спор. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВнАС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно осн. чл.226 КЗ /отм./, основан на твърдения за виновно и противоправно поведение на В. Туничев, довело до смъртта на Й. Б.. Счел е, че са изпълнени условията по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Деянието предмет на доказване в гражданското производство е тъждествено на деянието, предмет на наказателното производство с оглед постъпило писмо за образувано досъдебно производство, което се води срещу обвиняемия В. Туничев за престъпление по чл.123, ал.1 НК, поради което са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданския спор.
Настоящият състав на ВКС споделя застъпеното в практиката на касационната инстанция становище, обективирано в Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV г.о, Определение № 566/19.09.2013г. по гр.д. 5301/13 на ВКС, ІV г.о., Определение № 782/29.11.2013г. по гр.д. № 7165/13 на ВКС, ІV г.о., Определение № 273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на ВКС, I т.о. и др., че гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършеното от делинквента престъпление.
В случая е налице образувано досъдебно производство срещу делинквента и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1 НК, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл.300 ГПК.
Въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е приел, че се касае до установяване на факта на престъпление, който не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд. Следва да се отбележи, че хипотетичната възможност наказателното производство да не приключи с осъдителна присъда на посочения делинквент не изключва преюдициалността на предмета на досъдебното производство спрямо производството пред гражданския съд.
От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК , поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 307/10.05.2019г. по в.т.д. № 178/2019г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.