O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 20.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4183 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 43589/07.04.2014 год. на И. К. Л. подадена чрез процесуалния представител адв. И. А. И. – САК срещу Решение от 28. 02. 2014 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14545/2012 година на Софийския градски съд, с което , с което на основание чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 04.01/2007 год. , постановено по гр.д. 4393/2004 год. на СГС .
С касационната жалба на И. Л. се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и недопустимо , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по делото, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, искането да се допусне касационното обжалване се мотивира с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК касаещ правния въпрос за допустимостта молба за допълване на съдебно решение да се разглежда като такава за поправка на очевидна фактическа грешка, трябва ли съдът да се съобрази с посоченото в молбата правно основание или е длъжен да извлече правното основание на молбата от изложеното в нея? тъй като тези спорове се решават противоречиво от съдилищата.
С касационната жалба се поддържа довод за недопустимост на съдебното решение поради участие на един и същия съдия- съдията А. А. след отмяна на обжалвано решение от ВКС , като е изведен и правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, а именно : за допустимостта , след връщане делото от ВКС за ново разглеждане, същото да се разпределя на съдия, който е участвал в състава на съда при първото гледане на делото ? без да се сочи , в приложното поле на коя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т-3 ГПК се иска да бъде допуснато касационното обжалване и защо .
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е.М. – САК с който отговор се оспорва искането за допускане на касационното обжалване като неоснователно предвид на дадените от ВКС указания по приложение на закона.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и с оглед характера на производството.
При преценка на доводите на страните , настоящият състав намира , че релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице .
Поставеният правен въпрос по естеството си предполага искане за тълкуване разликите на две правни института и конкретно разликата на предпоставките за допълване на съдебно решение и тези при които съдът допуска поправка на очевидна фактическа грешка в постановения от него съдебно решение, регламентирани с нормите на отменения ГПК касаещи производствата по чл. 193 ГПК/ отм./ и чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ . Развитата от касатора И. Л. теза за необходимостта от произнасяне по въпросите въпрос за допустимостта молба за допълване на съдебно решение да се разглежда като такава за поправка на очевидна фактическа грешка и трябва ли съдът да се съобрази с посоченото в молбата правно основание или е длъжен да извлече правното основание на молбата от изложеното в нея след като приложението на тези правни норми е напълно изяснено в практиката на съдилищата от гл.т. предмет , срокове и последици на съответното производство, а с постановеното от състав на ВКС Решение No 245 от 22.10.2012 год. по гр.д.No 277/2012 год. на ВКС- II отд. на ГК , постановено в рамките на настоящия спор по реда на чл. 290 ГПК , е налице изрично произнасяне по въпросите за разграничението на двете производства, задължително по см. на чл.294 ал.1 in fine ГПК при новото разглеждане на делото , както и конкретно произнасяне относно правното естество на молбата на въззивниците – ищци като такава по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ свързана с липсата на включване в диспозитива на решението името на ответника по иска И. К. Л.. В този насока следва , че предпоставката на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.3 ГПК липсва , тъй като не е налице твърдяната необходимост от ново произнасяне от страна на ВКС за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото.
По отношение на релвираните доводи за евентуална недопустимост на съдебното решение поради участието на съдията А. А. по делото при новото разглеждане.Принципното разбиране на съдилищата относно процесуалната недопустимост на едно съдебно решение се връзва с ненадлежното упражняване правото на иск. Участието на един и същ съдия при първоначалното и повторно разглеждане на делото съставлява основания за отвод. Липсата на такъв отвод от съдията или по искане на страната / а такова не е направено по делото от касатора / не е може да се приеме като предпоставка/ отрицателна или положителна/,която предполага процесуална недопустимост на постановения в състав съдебен акт на въззивния съд и то в производството по поправка на очевидна фактическа грешка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 43589/07.04.2014 год. на И. К. Л. подадена чрез процесуалния представител адв. И. А. И. – САК срещу Решение от 28. 02. 2014 година, постановено по гр.възз.д. Nо 14545/2012 година на Софийския градски съд, с което на основание чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 04.01/2007 год. , постановено по гр.д. 4393/2004 год. на СГС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: