О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
С. 20.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2788 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от М. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 1416 от 3.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено определение № 25 от 15.01.2018г. по гр.д.№ 213/2017г. на ОС Кюстендил.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Подадената частна касационна жалба е редовна, но преценена съобразно изискванията на чл.274 ал.3 ГПК, същата не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК поради липса на поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допустимост, въз основа на който да е възможно да се прецени наличието посочените от жалбоподателя специални основания. Съгласно ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, който въпрос определя рамките, в които касационната инстанция селектира жалбите. О. акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в подадената жалба.
В случая жалбоподателят се позовава на специалните основания по чл.280 ал.1 т.2 и чл.280 ал.2 ГПК, без да посочва конкретна практика на Съда на Европейския съюз на който обжалвания акт противоречи, нито основания, поради които да бъде определен същия акт като очевидно неправилен. Настоящият съдебен състав счита, че постановеният въззивен акт не е очевидно неправилен по следните съображения:
М. Д. Д. е предявил през 2011г., пред СГС, иск с правно основание чл.45 ЗЗД. След множество отводи, на основание чл.23 ал.3 ГПК, САС е определил Окръжен съд Кюстендил да разгледа спора. В хода на производството, ищецът е уточнил, че предявява частичен иск с размер 1 500лв., поради което съдът е преценил, че родово компетентен е РС Кюстендил, на когото, с определение № 25 от 15.01.2018г. по гр.д.№ 213/2017г., е изпратил делото по компетентност.
След подадена частна жалба, въззивният съд се е произнесъл със сега обжалваното определение, като е потвърдил постановения акт. Мотивирал се с липса на заявено възражение по чл.119 ал.3 ГПК от ответника за неспазена местна подсъдност, с размера на цената на иска, който е под 25 000лв. и с разпоредбата на чл.118 ал.2 ГПК, която предоставя на съда компетентността да прецени дали спорът му е подсъден.
Хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК не е налице, защото в случая, съобразно предявената искова молба и конкретните данни по делото, по реда на чл.23 ал.3 ГПК, е бил определен Окръжен съд Кюстендил, като компетентен съд да разгледа спора. След направеното от ищеца уточнение, че претенцията му е за сума от 1 500лв., заявена като част от вземане в по-голям размер, следва да се приеме, че е налице хипотеза на частичен иск. Касае се за оценяем иск за парична сума, чиято цена е тази на заявената за искова защита част на вземането. Именно тази цена е критерият, въз основа на който се определя родовата подсъдност, съгласно разпоредбите на чл.103 и чл.104 т.3 и т.4 ГПК. След като съгласно посочените правила -компетентен да се произнесе е районният съд, той следва да е от района на вече определения като местно сезиран съд или в случая Районен съд Кюстендил, в който смисъл е и постановения въззивен акт.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1416 от 3.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 1366 по описа за 2018г. на Апелативен съд С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.