О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
[населено място], 22.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1477/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №17 от 24.01.2013г., постановено по ч.гр.дело №54/2013г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение №6 от 27.12.2012г. на Съдията по вписванията при Районен съд – [населено място]. С това определение отказано вписването на пристъпване на изпълнение върху заложено търговско предприятие с наименование [фирма] като съвкупност от права , задължения и фактически отношение поради това, че обстоятелството не подлежи на вписване. Жалбоподателят [фирма] /ОББ АД/ моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по два материалноправни въпроса.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, доколкото определението на съда не е съобщено на частния жалбаподател, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Основния спорен по делото въпрос е подлежи ли на вписване пристъпването към изпълнение на търговско предприятие по отношение на което има вписан особен залог по ЗОЗ. За да потвърди отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място] въззивният съд е приел, че исканото за вписване от молителя обстоятелство не е предвидено нито в Правилника за вписванията / ПВ/, нито в специалния закон ЗОЗ. На основание чл.26, ал.3 ЗОЗ тези обстоятелства подлежат на вписване по ТР, чл.22а, ал.1 ПВ предвижда вписване само на залог на търговско предприятие в имотния регистър. Необходимата публичност на пристъпване на изпълнение върху търговско предприятие, за което има вписан залог, се осигурява с вписването това обстоятелство в ТР. На последно място съдът е приел недоказаност на обстоятелството, чието вписване се иска, доколкото у-е №20121211152209/11.12.2012г. на ТР не съдържа данни за пристъпване към принудително изпълнение върху недв. имоти, тъй като от удостоверението се установява, че заложния кредитор е пристъпил към изпълнение на ТП като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С оглед на алтернативния характер на чл.46, ал.1 ЗОЗ този вид изпълнение изключва възможността за изпълнение върху отделни недвижими имоти, включени в предприятието.
Въпросът подлежи ли на вписване в книгата по чл.33,б”д” ПВ “пристъпването към изпълнение” върху заложено ТП като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е релевантен за спора, тъй като по него се е произнесъл Софийският окръжен съд и попада в общото основани по чл.280, ал.1 ГПК. Налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречиво разрешаван правен въпрос, доколкото от представените с частната касационна жалба ксерокопия на определения от 2.02.2012г. и 20.12.2011г. на Благоевградския окръжен съд на този въпрос въззивният съд е дал положителен отговор и е разпоредил на съдията по вписванията при районен съд Р. вписване на пристъпване към принудително изпълнение към отделни активи на заложено ТП.
Съгласно приетото в т.3 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС наличието на противоречива практика по правен въпрос обаче не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Случаят е точно такъв. С определение по ч.т.д. № 1476/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че не подлежи на вписване в имотния регистър на обстоятелството “пристъпване към изпълнение” върху недв. имоти на търговско предприятие, за което има вписан особен залог по ЗОЗ. Определението е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК при допуснато касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за попълване на законовата непълнота досежно това следва ли в имотния регистър да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в ЦП на особените залози когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, които в активите си има конкретни недв. имоти. Прието от окръжният съд не е в противоречие с определението на състава на ВКС, ТК, с което настоящия състав изразява съгласие, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17/24.01.2013г., постановено по ч.гр.дело № 54/2013г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: