О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 23.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4000 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 24.04.2015 год. по гр. д. № 351/2015 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение от 21.11.2014 год.по гр. д. № 12220/2014 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявения от Д. П. П. от [населено място] против И. Й. Д. от с. с. иск за прогласяване нищожността на решение № 1844 от 10.06.2010 год. по гр. д. № 9596/2009 год. на Пловдивския районен съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищеца Д. П. П., чрез пълномощника му адв. Н. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяната му. Касаторът счита, че липсата на индивидуализация на имота в диспозитива на съдебното решение е порок, водещ до нищожност на същия, а не до недопустимост, както е приел въззивният съд.
В съдържащото се в касационната жалба изложение касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с противоречие с представената съдебна практика при произнасянето по формулирания материалноправен въпрос: По какъв начин следва да се индивидуализира реална част от поземлен имот, като в представените решения на ВКС № 670 от 7.03.11 год. по гр. д. № 1584/2009 год. І г. о., № 254 от 21.05.10 год. по гр. д. № 4/2009 год. І г. о. и № 84 от 15.07.14 год. по гр. д. № 491/14 год. ІІ г. о. е прието, че определящ елемент за индивуализацията на имота са неговите граници. Обратното е приел въззивният съд – посочването в диспозитива на решението на площта на имота и една от границите му в достатъчна степен индивидуализира имота и не води до абсолютна неразбираемост на волята на съда, което според касатора е основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 2 с оглед позоваване на определение № 410 от 28.11.08 год. по гр. д. 1899/2008 ІІІ г.о. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: налице ли е абсолютна неразбираемост като основание за нищожност на съдебно решение по иск по чл. 108 ЗС, когато предмет на спора е реална част от недвижим имот, определена в акта само по площ и две от границите си, без да е налице графично онагледяване в скица към решението.Поддържаното основание за допускане на касация се обосновава с липсата на достатъчно съдебна практика по въпроса за нищожност на съдебен акт, както и с неточно прилагане на закона относно задължителното съдържание на съдебния акт по вещни искове за реални части от поземлени имоти.
Ответникът И. Й. Д., чрез адв. Г. А., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в изложението му, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения по чл. 270, ал. 2 ГПК иск, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР 1/2012 год. по т. д. № 1/2011 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно които нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма и абсолютно неразбираемо решение или неподписаното такова. В настоящия случай такива пороци не са налице, вкл. и поддържаният порок за абсолютна неразбираемост на решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена – формираната в мотивите воля на съда за уважаване на исковете на И. Д. против Д. П. за собствеността на придадения по регулация терен с площ 50 кв. м. е ясно изразена, като спорната площ е ограничена между бивша ограда като имотна граница, разделяща двата имота, и новотрасираната граница между тях по новата кадастрална карта. Посочено е, че спорната площ е придадена по регулация към имота на И. Д., за което е платено обезщетение от неговия баща, в каквато насока са и мотивите на въззивния съд при инстанционния контрол на първоинстанционното решение. Съдът посочил, че правилността на иначе ясно изразената воля, вкл. досежно приложението на материалния закон, не е предмет на преценка в производството по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК, тъй като не е порок, водещ до нищожност на съдебния акт. Непосочването в решението на три от границите на спорната полщ от 50 кв. м. и онагледяването й с графичен материал, също не е основание за нишожност на решението, а евентуално за процесуална недопустимост, което е предмет на инстанционен контрол по реда на въззивното обжалване.
Следователно, решаващото съображение за неоснователността на предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК е липсата на порок, водещ до нищожност на съдебното решение, тъй като волята на съда, изразена в мотивите му, е разбираема. Поставеният в изложението като процесуалноправен въпрос този, свързан с определянето в решението на спорния имот само по площ и две граници, без графично онагледяване и скица към решението, представлява ли абсолютна неразбираемост на същото, дори и да се приеме като обуславящ извода на въззивния съд с оглед приетото, не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът му представлява произнасяне по съществото на спора налице ли е нищожно решение или не, т. е. решаване на спора по същество, докато основанията за допускане на касационно обжалване са правни въпроси, по които съдът се е произнесъл при наличието на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. И въпросът за начина на индивидуализиране на реална част от поземлен имот не представлява такъв правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславящото съображения за отхвърляне на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК е липсата на порок на решението, което да води до неговата нищожност, в каквато насока са разясненията в цитираното от въззивния съд тълкувателно решение, а не въпроса за индивидуализация на имота. Поради неотносимостта на този въпрос към изхода на делото, неотносима е и представената съдебна практика. Поддържаните от касатора доводи всъщност представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да обосноват наличие на основания за допускане на касацията.
С оглед извода за липса на основания за допускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати претендираните от ответника по касация разноски за настоящето производство в размер на 300 лв., представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 738 от 24.04.2015 год. по гр. д. № 351/2015 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда Д. П. П. от [населено място], община „М.”, [улица] да заплати на И. Й. Д. от същото село, [улица] направените в касационното производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: