О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 25.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 213 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. М., срещу решение № 401 от 23.10.2017 год. по гр. д. № 429/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 13.04.2017 год. по гр. д. № 1361/2016 год. на Пазарджишкия районен съд е постановено друго, с което предявеният от касаторката срещу Е. Н. П. и Н. Н. П. иск по чл. 76 ЗС за предаване владението върху реална част от имот с идентификатор 55155.504.678 по КККР на [населено място], представляващ петоъгълник с площ 63.60 кв. м., при описаните в решението граници на тази част, е отхвърлен, като неоснователен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, с оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, с искане за отмяната му.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, както и поради недопустимост на обжалваното решение.
Ответниците по касационната жалба Е. Н. П. и Н. Н. П., чрез пълномощника им адв. Цв. Х., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, /редакция съгласно ДВ бр. 86/2017 год./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. В случая не е налице изключението, предвидено за въззивни решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове с обуславящо значение за иска за собственост. В настоящето производство е предявен иск по чл. 76 ЗС, с който се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго вещно право. Възззивните решения по исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, размерът на която се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК на ј от размера по т. 2 – т. е. данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение № 2762/13.04.2016 год. на община – [населено място] за данъчната оценка на целия имот с площ 420 кв. м. в размер на 7 560 лв., или цената на иска за същия възлиза на сумата 1 890 лв. С оглед предмета на иска за нарушено владение за част от имота с площ 63.60 кв. м. следва извод за цената на иска по чл. 76 ЗС под минималния размер за достъп до касационно обжалване. Спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което и с оглед размера на цената на иска за нарушено владение, който е оценяем, е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в размер на 200 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. М., срещу решение № 401 от 23.10.2017 год. по гр. д. № 429/2017 год. на Пазарджишкия окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторката.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 213/2018 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Н. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Е. Н. П. и Н. Н. П., двамата от [населено място], [улица] общо сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените в настоящето производство разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: