О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
Гр.С., 28.04.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4869 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Р. срещу решение №.387/14.07.16 по г.д.№.67/16 на СОС – с което, след частична отмяна на решение №.242/23.10.15 по г.д.294/13 на РС Ихтиман, М. Д. И. е осъдена да плати на А.Р. 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор-като искът е отхвърлен за разликата до 16000лв., предявеният срещу нея иск за връщане на сумата 4000лв., платена по развален договор за изработка, е отхвърлен; отхвърлени са и исковете срещу А. А. И. за солидарното му осъждане за заплащане на сумата 4000лв. и 16000лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ответните страни М. И. и А. И. оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Доколкото с молба от 30.03.17 е оттеглена в частта й, с която се атакува решението по отношение на М. И. /поради извънсъдебно уреждане на спора/, в тази част тя следва да бъде върната и производството – прекратено. В останалата част – по отношение на ответника А. И., жалбата е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на 16000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /4000лв./ е под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горната част, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид фактическите твърдения в исковата молба е сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение /при теоретична възможност за ангажиране и на деликтната отговорност независимо от наличието на предхождащо облигационно правоотношение/. Обосновал се е с това, че вредата се третира от ищцата не като влошаване на състоянието й поради действия на ответниците, а като неподобряване на първоначалното й тежко състояние – т.е. ненастъпване на очаквана позитивна промяна /не се твърди получаване на увреждания, които тя не е имала дотогава/ поради некачествени дентални услуги, за които е заплатила. От доказателствата е установено, че е налице лошо изпълнение на договорно задължение за изработване на металокерамични зъбни коронки. През периода на поправяне на конструкциите и изработване на нови ищцата не е получила уговорения с договора и желан краен резултат – което я е принуждавало да търпи болки и битов дискомфорт и е възпрепятствало нормалното й хранене, говорене, общуване – т.е. претърпяла е вреди. Настъпването им е в пряка причинна връзка от поведението на лекуващия зъболекар /М. И./ – по делото са доказани пропуски в дейността и несъответствие на същата с медицинските стандарти /недостатъчно кореново лечение на три зъба; неспазване на правилото за наличие на определен брой опорни здрави зъби, които да бъдат натоварени с определен брой възстановяващи се зъби, металокерамичната конструкция е била погрешно проектирана от лекуващия лекар, недопустимо продължителен период на временна фиксация на металокерамичните конструкции/, като е прието, че вредните последици от тези действия са били предвидими – поради което и за настъпилите вреди следва да се ангажира отговорността на ответницата И.. По отношение на ответника А. И. е прието, че претенцията срещу него е неоснователна поради две причини. От една страна, между него и ищцата липсва договорна връзка – видно от представените фактури с касови бонове за зъботехнически услуги и гаранционни карти /подпечатани с печата на дружеството М. [фирма]/, получател на сумите по тях е М. [фирма] – което е трето, неучастващо по делото лице. Дори и негов собственик и управител да е А. И. /за което няма представени доказателства/, съконтрагент на ицата е отделен субект със самостоятелно имущество, който може да поема задължения независимо от учредилото го лице. От друга страна липсват доказателства поведението на зъботехника да е в причинна връзка с настъпилите дефекти. Съгласно заключението на СМЕ използваните материали са били предлагани на българския пазар и подходящи за изработване на металокерамични конструкции /били са висококачествени и не са причина за настъпилите неудачи в лечението/. Освен това зъботехниците работят по предписание от стаматолозите и изработват това, което им е поръчано – без да правят преценка на поръчките. При това положение и ако причина за настъпилите дефекти е неправилното планиране на конструкцията, зъботехникът не може да носи отговорност. На последно място, той не е и участвал в целия лечебен процес /не е изработил един от вариантите за зъбни протези/. Предвид изложеното липсва договорно или законово основание за ангажиране на солидарната отговорност на А.И..
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, които твърди, че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.”Правна квалификация на непозволено увреждане ли е деяние на осъществявана стоматологическа дейност, при която при трикратно проведено протезиране на зъбни протези в нарушение на утвърдените от медицинската наука и практика методи, технологии и медицински стандарти, са настъпили травматични увреждания и понесени болки и страдания, както и с обуславяне на производни рискове от заболяване на и други органи и системи?”; 2. „Ангажира ли се имуществената отговорност от непозволено увреждане при деликтни последици от медицинско/стоматологично лечение, когато увреденото лице е направило материални разходи при проведено лечение за заплащане на медицинските услуги, за медикаменти, медицински консумативи и материали?”.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не е общ и абстрактен, каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК, а фактически, свързан с обстоятелствата по случая и отговора му може да бъде даден след разглеждане на спора по същество – с крайния акт – решението. Отделно от изложеното в практика е безспорно, че правната квалификация на иска се определя от съда на база конкретните твърдения в исковата молба – а не от посочената от ищеца такава с отразена от него правна норма. Само за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е изложил мотиви както в подкрепа на тезата, че липсва основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника /поради липса на облигационна връзка между него и ищцата по повод изработването на протезите/, така и такива, касаещи липсата на основание за ангажиране на личната му отговорност във връзка с твърдяното увреждане – в това число поради липса на причинна връзка между негово поведение и настъпилите дефекти. Съдът изрично е посочил, че вложените материали са били висококачествени и не са били причина за неудачите в зъболечението, както и че зъботехниците работят по предписание на стоматолозите и изработват това, което им е поръчано-без да имат право на преценка. Вторият въпрос касае претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, която не е предмет на касационна проверка /предвид изложените по-горе мотиви във връзка с чл.280 ал.2 ГПК/ и е неотносим.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА подадената от А. А. Р. касационна жалба срещу решение №.387/14.07.16 по г.д.№.67/16 на СОС в частта му по отношение на ответницата М. Д. И. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. А. Р. срещу решение №.387/14.07.16 по г.д.№.67/16 на СОС в частта му, с която е потвърдено решение №.242/23.10.15 по г.д.294/13 на РС Ихтиман за отхвърляне на предявения срещу А. А. И. иск за заплащане на 4000лв. обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №.387/14.07.16 по г.д.№.67/16 на СОС в останалата обжалвана част.
Определението в частта за недопускане на касация не подлежи на обжалване. Определението в частта за връщане на жалбата и прекратяване на производството и оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: