О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София. 30.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №168/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу определение №219 от 14.03.2012 г. по гр.дело №156/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №80 от 17.02.2012 г. по гр. дело №34/2012 г. на Шуменския окръжен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на [фирма]. Въззивният съд е приел, че в указания срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба като не е внесъл определената по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК държавна такса по предявения негаторен иск.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали правото на лице на урегулиран имот по чл.14, ал.4 ЗУТ е вещно право или е административно право. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване на определението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос в случая не е обусловил изхода на делото. Самият жалбоподател е завел негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС за защита правото си на собственост. Въззивнят съд е съобразил трайно установената съдебна практика и е приел, че държавната такса по негаторния иск, който е иск за собственост, се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Така определената такса не е внесена от ищеца в указания едноседмичен срок и той не е отстранил нередовностите на исковата молба.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №219 от 14.03.2012 г. по гр.дело №156/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: