3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр.София, 30.07.2019 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2890 описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Делото е било образувано по жалба на Ц. Д. Н., М. В. В. и Д. Н. В. срещу определение от 02.04.2019г. по гр.д.№753/2019г. на АС София, с което е потвърдено разпореждане № 41138/10.12.2018г. на ГС София по гр.д. № 2740/2018г. за връщане на частна касационна жалба срещу постановеното решение в частта за разноските. Жалбоподателите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и да бъде разгледана по същество частната му жалба.
Ответникът –„Топлофикация София” ЕАД не взема становище по жалбата
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
В случая предмет на въззивно обжалване е било първоинстанционното решение, с което Ц. Д., М. В. и Д. В. са осъдени да заплатят сумата от по 0,43лв. всеки от тях- законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до датата на плащането, както и сумата от по 233,33лв. всеки- разноски по делото, решението по което дело с оглед цената на исковете, не подлежи на касационно обжалване. С решение от 29.10.2018г. по гр.д. №2740/2018г. ГС София е потвърдил първоинстанционното решение.
С частна жалба от 16.11.2018г. Ц. Д., М. В. и Д. В. са обжалвали въззивното решение в частта за разноските. С разпореждане от 10.12.2018г. на ГС София по гр.д.№2740/2018г. частната касационна жалба е върната като недопустима. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба от 19.12.2018г.
При така установените факти апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното разпореждане, че подадената срещу въззивното решение частна касационна жалба в частта за разноските, е приел че същата следва да бъде върната като недопустима. Съдът се е позовал на нормата на чл.274, ал.4 ГПК според която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, като съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, с изключение на решения изчерпателно изброени, между които не е настоящия спор, който е с цена на иска 64,59лева.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в определението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася в решението си по искане за изменение на разноските, зачитайки ненадлежно извършени процесуални действия от страните или е длъжна да прекрати производството в тази му част и да изпрати жалбата на първоинстанционния съд като искане по чл.248 ГПК в рамките на служебните си задължения и ако въззивният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което не подлежи на косоционен контрол заради цената на иска какъв е редът за неговата отмяна. Поддържат че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение на АС София . Апелативният съд с обжалваното определение е приложил точно процесуалния закон. Приложена е точно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая в съответствие с трайната практика на ВКС и при точно приложение на закона е прието, че въззивното решение е постановено по делото с цена на иска под 5000 лева, поради което постановените по същото определения не подлежат на касационен контрол.
Що се касае до въпроса допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася в решението си по искане за изменение на разноските, зачитайки ненадлежно извършени процесуални действия от страните или е длъжна да прекрати производството в тази му част и да изпрати жалбата на първоинстанционния съд като искане по чл.248 ГПК в рамките на служебните си задължения, то настоящият състав намира, че същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за недопустимост на частната касационна жалба.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на сочените от жалбоподателите основания и по поставените от тях въпроси. На същите съдът е дал разрешение в съответствие с трайно установената практика, която не е неправилна и не се налага да бъде изменена като бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.04.2019г. по гр.д.№753/2019г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: