О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4748/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите”, [населено място] срещу решение № 178 от 31.01.2013г. /в решението погрешно е посочено 2012 г./, постановено по гр.д.№ 3044/12г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 20.04.12г. по гр.д.№ 372/11г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от “Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите” против Министерство на отбраната на РБ иск по чл.61 ЗС за прекратяване правото на ответника за безвъзмездно ползване на етажи 3 и 4 от сграда „Дом-паметник на инвалида” в [населено място], [улица], учредено с договор от 30.06.1936г., поради нарушение на съществените му задължения по чл.3, б.”б” от договора и евентуалният иск по чл.59, ал.3 ЗС за признаване за установено, че правото на ползване е погасено по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договора от 30.06.1936г. не е било учредено вещно право на ползване върху спорните обекти, тъй като същият е сключен в писмена форма, а съгласно действалата тогава разпоредба на чл.219 ЗЗД/отм./ договорите за прехвърляне право на собственост или на други вещни права върху недвижими имоти е трябвало да се извършат, под страх на недействителност, с нотариален акт. С оглед на това е прието, че едно несъществуващо право на ползване не може да бъде прекратено на някое от предвидените в чл.61 ЗС основания, нито че е погасено по давност. Изложени са и съображения, че първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за прекратяване на съществуващи между страните по силата на посочения договор облигационни отношения и не е могъл да се произнася по такова искане, като и че то би било недопустимо поради липсата на правен интерес, тъй като договорите, с което не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти се развалят по изявление на изправната страна без за това да е необходима съдебна намеса – чл.87 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: длъжен ли е съдът да се произнесе по същество на търсената защита, независимо от направената в исковата молба правна квалификация, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата не везма становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите по отношение на поставения въпрос не са налице. В допълнение следва да се отбележи, че в случая правната квалификация на предявените искове е направена от съда въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, респ. нейните уточнения и е посочена в доклада по чл.146, ал.1 ГПК, срещу който ищецът не е имал никакви възражения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 178 от 31.01.2013г., постановено по гр.д.№ 3044/12г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: