3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
С., 31.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7115/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Димитрова Л.-Ш. чрез пълномощник адв. Р. Я. против въззивно решение № 393 от 03.10.2014г. по в. гр. дело № 501/2014г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.06.2014г. по гр. дело № 895/2014г. на Врачански районен съд в частта, с която ползването на семейното жилище в [населено място], [улица], вх. Б, ап. 16 е предоставено на Н. Димитрова Л.-Ш. за срок от една година.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правните въпрос – коя хипотеза на чл. 56 СК следва да се приложи при предоставяне ползването на семейното жилище на съпруг несобственик с ненавършило пълнолетие дете, в случай че собствеността на жилището принадлежи на другия съпруг и е налице учредено право на ползване на близко лице – тази на ал. 2 или тази на ал. 3 на чл. 56 СК и при конкуренция на ползуватели с учредено право на ползване, със съдебно решение или по друг начин, кой от ползувателите е с предимство. Жалбоподателката представя съдебно решение по гр. дело № 1349/2012г., четвърто г. о., на ВКС, чрез което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовава се и на т. 3 – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът З. М. Ш. чрез пълномощник адв. В. В. – В. адвокатска колегия в писмен отговор излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 56 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Правният въпрос – коя хипотеза на чл. 56 СК следва да се приложи при предоставяне ползването на семейното жилище на съпруг несобственик с ненавършило пълнолетие дете, в случай че собствеността на жилището принадлежи на другия съпруг и е налице учредено право на ползване на близко лице – тази на ал. 2 или тази на ал. 3 на чл. 56 СК е включен в предмета на делото, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, според която – когато семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването може да се предостави на другия само докато упражнява родителските права върху роденото от брака дете (чл. 56, ал. 2 СК); ако жилището е обремено от вещно право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване – случаят е приравнен към хипотезата, когато семейното жилище е на близки на единия от съпрузите, ползването може да бъде предоставено на упражняващия родителските права съпруг само за една година (чл. 56, ал. 3 СК) – решение по гр. дело № 1774/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл и решение по гр. дело № 239/2009г., четвърто г. о., ВКС, в което е прието, че когато единият от съпрузите притежава голата собственост, а титуляр на правото на ползване е другият съпруг, то определящо е кой е носителят на правото на ползване.
В процесния случай семейното жилище е лична собственост на съпруга, при учредено право на ползване на неговите родители и предоставени мерки за упражняване на родителските права върху малолетното дете на съпругата. Съдът е приел, че ползването следва да се предостави на съпруга несобственик, който ще упражнява родителските права, но за срок от една година, тъй като случаят е аналогичен с хипотезата на чл. 56, ал. 3 СК. Посочената съдебна практика е приложена точно – ако жилището е обремено от вещно право на ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване, респ. в същата хипотеза, когато единият от съпрузите притежава голата собственост, определящо е кой е носителят на правото на ползване.
Представената от жалбоподателката съдебна практика дава отговор на въпроса за възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 СК, според която това може да стане за срок от една година, като даденият отговор не влиза в противоречие с приетото в цитираната съдебна практика, след като прекратяването на брака между страните по настоящето дело е станало при действието на материалноправните норми на Семейния кодекс в сила от 01.10.2009г.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито основание за допускане по т. 3-та, при наличието на установена задължителна съдебна практика на ВКС.
Вторият правен въпрос – кой от ползувателите е с предимство при конкуренция на ползуватели – с учредено право на ползване или със съдебно решение, не е обуславящ за изхода на делото, след като липсват доказателства родителите на съпруга с учредено вещно право на ползване върху семейното жилище да претендират нарушава не тези им права. Неговото обсъждане с обжалваното решение не касае пряко предмета на определяне на мерките относно ползването на семейното жилище между бившите съпрузи и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 393 от 03.10.2014г. по в. гр. дело № 501/2014г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ