2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 04.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1525/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Славеев, [населено място] срещу определение № 52 от 20.01.2014 г. по ч. в. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 4314 от 22.10.2013 г. по т. д. № 1050/2013 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд и делото е върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Оплакванията на жалбоподателя са за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] не представя становище в законоустановения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Въззивното определението по чл. 121 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на определението, предвидена в чл. 121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – инстанционния контрол на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства, т. е., предполагащи разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по възражение за местна подсъдност не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от С. И. Славеев, [населено място] срещу определение № 52 от 20.01.2014 г. по ч. в. т. д. № 15/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав от Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: