ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
София 05.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 274/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Ивайло Д. Атанасов – от гр. Б., като представляващ П. ”Ч” А. – в несъстоятелност – гр. Б., П. ”Ч” А. – гр. Б. и ПСФК ”Ч” А. – гр. Б. срещу Определение № 31 от 16.ІV.2008 г. по ч.т.д. № 85/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат да се отмени и да се постанови решение, с което да се уважи исковата претенция и да се задължи въззивния съд да гледа спора по същество.
В Молба от 8.VІІ.2008 г. жалбоподателят П. ”Ч” А. – в несъстоятелност – гр. Б. поддържа, че касационните основания са неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводстве – ните правила, и необоснованост. Счита, че обжалваното определение засяга съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – промяната на статута на собствеността – от публична общинска в частна общинска собственост с цел последващо разпореждане. Излага и че е налице противоречива практика при решаване на споровете по чл. 431 ГПК (отм.) и особено по отношение на права и интереси на засегнатите лица, обхвата на предвидената защита и съответно защита от нищожни и несъществуващи обстоятелства, както и че правото на оспорване от засегнати граждани не следва да бъде ограничавано особено при съществен материалноправен интерес. Жалбоподателят излага, че изброените от него съдилища постановяват решения, по които на жалбоподатели концесионери е признат правен интерес от водене на дела против разпореждане с концесионна територия на основание чл. 431 ГПК (отм.) и представя Решение по т.д. № 446/ 2005 г. на Бургаски окръжен съд, на което противоречи Определение по т.д. № 388/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд (първоинстанционното определение, с което е прекратено делото).
Ответникът по частната жалба ПСФК ”Ч” А. – гр. Б. в писмено Възражение оспорва частната жалба, като недопустима, тъй като не съдържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и с оглед обжалваемия интерес, който е под 1000 лв., излага и подробни съображения за неоснователност на частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото и че предвид характера на предявения иск обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв. и затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Ивайло Д. , в качеството му на представляващ П. ”Ч” А. – в несъстоятелност гр. Б., П. ”Ч” А. – гр. Б. и ПСФК ”Ч” А. – гр. Б. срещу Определение от 17.ІІІ.2008 г. по т.д. № 388/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Изложени са съображения, че за иска с правно основание чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.) ищецът мотивира правния си интерес с качеството си общински съветник, и като представляващ ищците търговски дружества (поради качеството им на концесионери и като притежатели на търговската марка ”Ч”), които интереси са засегнати с апортирането на посочения недвижим имот в капитала на ответното дружество. Съдът е посочил, че ищецът твърди не порок на самото охранително производство, а незаконосъобразност на решения на Общински съвет – Б. , въз основа на които е вписана промяната в обстоятелствата по отношение на ответника, което, както и позоваването от ищеца на висящо административно производство относно решението на Общинския съвет, не са основания за разглеждане на иска по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.). За П. ”Ч” А. – в несъстоятелност – гр. Б. съдът е посочил, че не е валидно представлявано от ищеца, тъй като има назначен синдик, а относно позоваването на концесионния договор – че с извършеното вписване не се засягат правата, възникнали от него за първия ищец и е заключил, че ищецът би имал правен интерес от предявения иск, ако последиците от успешното му водене рефлектират пряко върху правната му сфера, което не е налице.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване производството по делото не следва да се допуска. Частните жалбоподатели не са изложили кой е разрешеният от въззивния съд съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който противоречиво се разрешава от съдилищата. Не същественият материалноправен интерес обуславя основателността на искането за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, а въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение на практиката на ВКС или които се решават противоречиво от съдилищата – т.е. когато произнасянето по такива въпроси ще бъде от принципно значение за правоприлагането или когато произнасянето по тези въпроси от въззивния съд следва да се да се съобрази с практиката на ВКС.
Представянето от жалбоподателя на копие от Решение № 130 от 7.VІІ.2006 г. по т.д. № 446/ 2005 г. на Бургаски окръжен съд, с което е разгледан иск по чл. 70 ТЗ, не може да обоснове някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, на които жалбоподателят следва съответно да се позове. Ако се приеме, че той поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, каквото изрично не е посочил, е следвало да изложи защо сита, че разрешеният от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата, изводи по който въпрос не биха могли да се правят без изложени доводи от жалбоподателя и въз основа на решение, постановено по съществото на спор с правно основание чл. 70 ал. 1 ТЗ, докато обжалваният сега съдебен акт е определение и искът по настоящото дело е по чл. 431 ал. 2 ГПК (отм.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 31 от 16.ІV.2008 г. по ч.т.д. № 85/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: